Лий Чайлд - Утре ме няма

Освен онези, които са обучени за това.

Обръщах особено внимание на колите. Няма начин да откриете някого в Ню Йорк, ако не използвате автомобил. Градът просто е прекалено голям, за да е приложим друг метод. Синьо-белите полицейски патрулни коли се забелязват лесно. Силуетите им са характерни заради светлините на покрива. Така че ги виждах отдалеч. Всеки път щом се появеше полицейска кола, заставах в някой вход и сядах — поредният бездомник. През зимата този номер не би минал, защото нямах куп одеяла. Времето обаче още беше топло и истинските бездомници бяха по тениски.

По-трудно се забелязват необозначените полицейски коли. Приличат на всички останали, което е и целта. Вътрешната политика и бюджетите на полицейските органи обаче стесняват възможностите за избор до съвсем малък брой марки и модели. И повечето автомобили са неподдържани. Те са мръсни, раздрънкани, олющени.

Необозначените коли на федералните агенции не са такива. Същите марки, същите модели, но най-често са нови и лъснати до блясък. Лесно се забелязват, но не е лесно да ги отличиш от някои коли под наем. Фирмите за отдаване на лимузини използват същите модели и марки. И униформените им шофьори ги поддържат изрядно. Прекарах известно време в хоризонтално положение в един вход и гледах как по улицата минават само такива автомобили. Стори ми се странно, но после си спомних какво ми беше казала Тереза Лий — че отделът за борба с тероризма на нюйоркската полиция използва фалшиви таксита. След това започнах да залагам повече на предпазливостта.

Смятах, че хората на Лайла Хот ще използват коли под наем. От „Херц“, „Ейвис“, „Ентърпрайз“ и така нататък. И те използваха специфични марки и модели, предимно местно производство, но чисти и добре поддържани. Видях доста, които отговаряха на критериите, и доста, които не отговаряха. Вземах всички възможни мерки, за да не ме открият от полицията, и всички възможни мерки, за да ме открият хората на Лайла Хот. Късният час помагаше. Опростяваше нещата. Категоризираше населението. Повечето невинни наблюдатели си бяха у дома и спяха. Вървях около половин час, без да се случи нищо.

До един и половина през нощта.

Докато не стигнах до Двайсет и втора улица.

По една случайност отново видях момичето с териера. Движеше се в южна посока по Бродуей, към Двайсет и втора улица. Кучето подмокряше някои стълбове и пренебрегваше други. Минах покрай тях и териерът се разлая. Обърнах се, за да проверя дали няма някаква опасност, и с периферното си зрение зърнах черна краун Виктория да идва по Двайсет и трета улица. Чиста, излъскана, с антени като игли, стърчащи от капака на багажника, които видях на светлината на задните фаровете.

Намали до скоростта на пешеходец.

На това място Бродуей е двойно по-широк. Шест ленти, всички в посока юг, разделени след светофара от тесен пешеходен остров в средата. Бях на левия тротоар. До мен имаше жилищен блок. По-нататък — магазини. Вдясно през шестте ленти на Бродуей беше Флетайрън Билдинг. По-нататък — пак магазини.

Право напред имаше вход за метрото.

Момичето с кучето зад мен сви вляво и влезе в блока. Видях фоайе и портиер, седнал зад бюро. Колата спря във втората от шестте ленти. Задната я задмина и фаровете й очертаха двама мъже на предните седалки. Седяха и не мърдаха. Може би гледаха снимка, може би чакаха инструкции или се обаждаха за подкрепление.

Седнах на ниска тухлена ограда, която заобикаляше малка градинка пред жилищния блок. Входът на метрото беше на пет метра.

Колата продължаваше да стои там. Далеч на юг от мен тротоарът беше широк. Пред магазините той беше излят от бетон. До бордюра имаше дълга решетка, отдушник за метрото. Входът на метрото на пет метра от мен представляваше тясно стълбище. Южната страна на метростанцията на Двайсет и трета улица. Влакове от три линии, перонът за Горен Манхатън.

Обзаложих се мислено, че е вход с въртящи се прегради в цял ръст, а не с ниски бариери. Без гишета за билети. Нещо по-важно. Възможност за живот, свобода и преследване на щастието.

Чаках.

Мъжете в колата не помръдваха.

В един и половина през нощта метрото отдавна е на нощно разписание. Интервалите между влаковете са двайсет минути. Отдолу не долавях вибрации и шум. Нямаше и изтласкан въздух. Боклуците върху решетките не помръдваха.

Предните колела на колата изведнъж завиха. Чух съскането на хидравликата на волана и свистенето на гумите. Шофьорът сви рязко през четирите ленти, изправи волана и спря до бордюра пред мен.