Джовани Бокачо - Декамерон

Чувала съм да разправят, че в Перуджа живял младеж на име Андреучо ди Пиетро, търговец на коне; като научил, че в Неапол може да намери коне на по-ниска цена, Андреучо, който дотогава не бил ходил никъде, сложил в кесията си петстотин златни флорини и се запътил натам заедно с други търговци. Пристигнал в Неапол в неделя привечер и като поразпитал ханджията за това-онова, на другата сутрин отишъл на пазара, огледал много коне, не малко от тях харесал, за доста се попазарил, но за нито един не можал да се споразумее за цената, а за да докаже, че наистина е купувач (бидейки неопитен и твърде непредпазлив), често изваждал и показвал пред всички — и пред когото трябва, и пред когото не трябва — своята кесия с флорини.

Докато се пазарял така и показвал кесията си, случило се, че някаква млада сицилианка, голяма красавица, готова да зарадва всеки мъж срещу неголяма сума, минала край него, без той да я забележи; ала тя успяла да зърне кесията му и тозчас си рекла: „Кой ли ще живее по-добре от мен, ако тези пари станат мои?“ И отминала по-нататък. С момичето вървяла и една старица, също сицилианка, която, щом зърнала Андреучо, оставила момичето да продължи, а тя се завтекла да го прегърне; като видяло това, момичето, без да каже нещо, се спряло малко настрани да почака старицата. Андреучо се обърнал към старата жена, познал я и много й се зарадвал; а тя, без да повежда дълъг разговор, обещала да го навести в странноприемницата, където бил отседнал, и си тръгнала. Андреучо останал да се пазари, но през цялата сутрин не купил нищо.

Момичето, което отначало забелязало кесията на Андреучо, а после и познанството му със старицата, решило да опита по някакъв начин да си присвои изцяло или отчасти парите на Андреучо и почнало да разпитва старата жена кой е този човек, откъде е, какво прави тук и тя откъде го познава. Старицата разказала за Андреучо такива подробности, каквито само той би могъл да разкаже за себе си, тъй като тя била живяла дълго време при баща му в Сицилия, а после и в Перуджа; казала й също къде е отседнал и защо е дошъл в града.

Като се осведомила най-подробно за роднините му и за имената им, младата жена с изтънчено коварство намислила как точно да осъществи желанието си; щом се върнали в къщи, тя натоварила старицата с толкова много работа, че да не й остане време да прескочи до Андреучо; после извикала слугинята си, която била приучила да върши подобен род работи, и привечер я изпратила в странноприемницата, където бил отседнал Андреучо. Като отишла там, слугинята случайно го видяла, че стои там пред вратата, и го запитала дали познава Андреучо. Когато Андреучо отвърнал, че това е самият той, тя го дръпнала настрана и му рекла: „Месер, една благородна дама от този град желае да поговори с вас, ако ви е угодно.“ Щом чул това, той се замислил и понеже се смятал за красив момък, решил, че дамата трябва да се е влюбила в него, като че ли в Неапол нямало други красиви младежи; затова побързал да отговори, че е съгласен и запитал къде и кога дамата желае да поприказва с него. На което слугинята отвърнала: „Месер, ако ви е угодно да дойдете, тя ви очаква у дома си.“ Без да се обади в странноприемницата, Андреучо побързал да каже: „Добре, ти върви напред, аз ще тръгна след тебе.“

Така слугинята го отвела до дома на момичето, което живеело в един квартал, наречен Малпертуджо 35 35 Лоша дупка. — Б. пр. ; самото име показва с какво се славел този квартал. Но тъй като Андреучо не знаел нищо, а и нищо не подозирал, той си въобразил, че наистина е поканен на прилично място, от почтена и любезна дама; влязъл най-спокойно в къщата след слугинята, която вървяла пред него, изкачил се по стълбата, а когато слугинята извикала господарката си и известила: „Ето Андреучо“, той видял, че дамата го чака на горния край на стълбата. Тя изглеждала още твърде млада, била висока, с красиво лице, доста прилично облечена и нагиздена. Когато Андреучо се приближил, тя слязла три стъпала, разтворила обятия, увиснала на врата му и останала така известно време, без дума да продума, сякаш задавена от изблик на нежни чувства; после се просълзила и като го целунала по челото, изхлипала: „Бъди добре дошъл, мой Андреучо!“ Смаян от тия милувки, той отвърнал: „Мадона, радвам се, че ви виждам!“ После дамата го хванала за ръка, повела го към гостната си, а оттам, без да му каже нищо. го въвела в своята стая, която ухаела на рози, на портокалови цветчета и на какви ли не благовония; там той видял прекрасно легло с балдахин, много рокли, които според тамошния обичай висели на закачалки, и още други хубави и скъпи неща. И тъй като бил твърде неопитен, Андреучо наистина повярвал, че си има работа не с коя да е, а с някоя важна дама.