Джовани Бокачо - Декамерон

Като чул, че жена му е дъщеря на английския крал, Алесандро се учудил не малко и сърцето му тайно преляло от радост; но още повече се учудили двамата рицари и така се ядосали, че ако се намирали другаде, а не пред папата, сигурно щели да оскърбят Алесандро, та и дамата дори. Папата също твърде се учудил на облеклото на дамата и на нейния избор; но понеже съзнавал, че стореното не може вече да се поправи, пожелал да удовлетвори молбата й; най-напред успокоил рицарите, като видял, че са разгневени, помирил ги с дамата и с Алесандро и дал разпорежданията си да бъде направено каквото трябва. Когато дошъл определеният от него ден, в присъствието на всички кардинали и на много други знатни люде, стекли се по негова покана на устроеното от него голямо тържество, той наредил да (въведат дамата, облечена в царски одежди, която изглеждала толкова красива и привлекателна, че всички я похвалили най-заслужено; заедно с нея се появил и Алесандро; и той бил разкошно облечен и по облеклото си, и по обноските си никак не приличал на човек, занимаващ се с лихварство, а по-скоро на младеж от кралски род, и двамата рицари му оказали големи почести. Папата наредил да извършат наново и тържествено бракосъчетанието и след прекрасната и разкошна сватба ги пуснал да си вървят с неговата благословия.

Алесандро и дамата пожелали на тръгване от Рим да се отбият във Флоренция, където мълвата била вече донесла вестта за тяхната сватба; гражданите ги посрещнали с най-големи почести, а дамата наредила да освободят тримата братя, като преди това се разпоредила да изплатят дълговете им и възвърнала имуществата, които притежавали и те, и жените им. Всички благодарили на Алесандро, а той и жена му взели със себе си Аголанте и си тръгнали от Флоренция; като пристигнали в Париж, били приети с почести от краля.

След това двамата рицари отишли в Англия, успели да убедят и успокоят краля и той простил и на дъщеря си, и на зет си, приел ги най-тържествено, а зетя си не след дълго посветил в рицарски сан и му подарил Корнуелското графство. Зет му се показал толкова доблестен и действувал толкова ловко, че успял да помири бащата със сина; това донесло най-големи добрини на острова, а Алесандро спечелил любовта и уважението на всички граждани. Аголанте пък успял да си възвърне всичко, каквото му дължали, и се завърнал във Флоренция като най-голям богаташ, но преди това граф Алесандро го направил рицар.

А графът и жена му заживели в най-голяма слава и, както разказват някои, с ума и смелостта си и с помощта на своя тъст малко след това той завоювал Шотландия и бил коронясан за неин крал.

Ландолфо Руфоло обеднява и става корсар; заловен от гснуезците, той претърпява корабокрушение и се спасява на сандък, пълен със скъпоценности; приютява го една жена на остров Корфу и той се прибира у дома си забогатял.

Лаурета седяла до Пампинеа и като разбрала, че тържественият завършек е и краят на нейната новела, без да чака да я подканват, започнала така:

— Прелестни дами, по мое мнение никъде намесата на съдбата не може да проличи така добре, както при издигането на едни човек от крайна бедност до положението да стане крал, както се случило с Алесандро в новелата на Пампинеа. И тъй като всеки от пас, които отсега нататък ще трябва да разказва на предложената тема, е длъжен да се придържа и нейните граници, аз няма да се посвеня да ви разкажа една новела, която, макар и да съдържа още по-големи митарства, все пак няма такъв блестящ край. Зная много добре, че като имате предвид това, вие няма да изслушате така внимателно моя разказ; но понеже не мога да ви предложа друго, моля за извинение.

Казват, че крайбрежието от Реджо до Гаета е най-живописният край на Италия; там, съвсем близо до Салерно, високо над морето се издига бряг, който местните жители наричат брега на Амалфи; той е осеян с малки градчета, с градини и водоскоци, там живеят много богати люде, умеещи да търгуват както никой друг. Измежду споменатите градчета се намира едно, наречено Равело, където и сега има богати люде, а в миналото там живял много голям богаташ на име Ландолфо Руфоло, чието богатство му се видяло малко, та рекъл да го удвои, но при това загубил всичко и едва не погубил и себе си. Както всеки търговец, след като си направил сметката, тоя човек закупил много голям кораб, натоварил го с най-различни стоки, купени изцяло само с негови пари, и потеглил за Кипър. Ала там заварил множество други кораби, докарали стоки със същите качества като неговите; и за да успее да разпродаде каквото бил донесъл, наложило се не само да дава стоката си на безценица, а едва ли не даром; това, кажи-речи, го разорило.