Джовани Бокачо - Декамерон

Абатът, който не спял, а, напротив, размишлявал неспокойно за новите си желания, чул какво си приказвали стопанинът и Алесандро, разбрал и къде е легнал Алесандро; той останал безкрайно доволен и си рекъл: „Сам Бог ми помага в моите желания; ако сега не се възползувам от това, подобен случай може дълго време да по ми се представи.“ Решил да се възползува от случая и след като се уверил, че в странноприемницата с тихо и спокойно, обърнал се шепнешком към Алесандро и го поканил да легне до него; най-сетно след дълги увещания Алесандро се съблякъл и легнал. Абатът сложил ръката си на гърдите му и почнал да го гали досущ както правят влюбените девойки с любимия си; Алесандро се учудил не малко и помислил, че абатът прибягва до тези милувки навярно подбуден от нечестива страст.

Но абатът сякаш веднага разбрал подозрителните мисли на Алесандро (може би се досетил сам, а може и Алесандро да е направил някакво движение), усмихнал се и като смъкнал ризата си, хванал ръката на Алесандро, притиснал я към гърдите си и рекъл: „Алесандро, прогони глупавите си мисли, пипни тук и ще разбереш какво крия.“ Слагайки ръка върху гърдите на абата, Алесандро усетил две заоблени, твърди и нежни, сякаш изваяни от слонова кост гърди; щом разбрал, че лежи до жена, той веднага я прегърнал и понечил да я целуне, но тя му рекла: „Преди да се доближиш още повече до мен, почакай да чуеш какво имам да ти кажа. Както виждаш, аз съм жена, а не мъж; напуснах като девойка родния си дом и отивам при папата да ме омъжи; но за твое щастие или за мое нещастие, щом те зърнах, пламнах по тебе от такава любов, каквато никоя жена на е изпитвала; затова реших да предпочета за съпруг теб пред когото и да е друг. Но ако ти не ме искаш за съпруга, стани веднага и иди на мястото си.“

Макар и да не знаел коя е тя, съдейки по придружаващата я свита, Алесандро предположил, че девойката трябва да е от знатен и богат род; че е красавица, сам виждал; затова, като поразмислил малко, отвърнал, че щом тя иска така, на него ще му бъде много приятно. Тогава девойката седнала на леглото, обърнала се към една икона, на която бил изписан ликът на Господа наш, надянала на пръста на Алесандро пръстен и му казала, че са сгодени; а после те се прегърнали и за най-голямо удоволствие и на двамата се забавлявали най-приятно през останалата част от нощта.

На разсъмване, след като се уговорили какво да правят и как да постъпват, Алесандро станал и излязъл от стаята по същия път, по който бил влязъл, и никой не разбрал къде е прекарал нощта; безкрайно радостен, той потеглил отново на път заедно с абата и свитата му и след няколко дни стигнали в Рим. Минали няколко дни. Абатът, придружен от двамата рицари и от Алесандро, отишъл право при папата и след като му оказал дължимата почит, обърнал се към него със следните слова: „Отче свети, вие трябва да знаете по-добре от другите люде, че всеки, който желае да води порядъчен и честен живот, е длъжен по възможност да избягва всичко, що би го подбудило да постъпва иначе; затова и аз, в стремежа си да живея честно и да мога наистина да изпълня това свое желание, избягах тайно, преоблечена в дрехите, които виждате на мен, с голяма част от съкровищата на английския крал, моя баща (а той искаше да даде мен, младото момиче — както вие сам виждате, — на престарелия крал на Шотландия), и тръгнах на път, за да дойда тук, та сам ваше светейшество да ми избере някого за съпруг. Накара ме да избягам не толкова старостта на шотландския крал, колкото страхът, че ако се омъжа за него, поради присъщата на младостта ми слабост бих могла да извърша нещо в противоречие с Божите Закони и с честта на кралската кръв на моя баща. Ала като идвах насам с подобни намерения, бог, който най-добре знае кому какво е потребно, се смили над мен (аз вярвам в неговото милосърдие) и изпречи пред очите ми тоя, когото му е било угодно да посочи за мой съпруг; този човек, ей този момък — и тя посочила Алесандро, — когото виждате до мен; обноските му и доблестта му са достойни за която и да е дама от знатен род, макар че може би в жилите му не тече кръв, благородна колкото кралската. Него аз си избрах, него искам за мъж и никога няма да се съглася друг да ми стане съпруг, каквото и да реши баща ми или който и да е друг човек. И тъй като главната причина, която ме накара да тръгна на път, вече не съществува, аз все пак пожелах да продължа пътешествието си, за да посетя светите и достопочтени места, с които е пълен този град, както и ваше светейшество, за да направя достояние на вас, а заедно с това и на другите, брачния съюз, сключен между мен и Алесандро само пред бога. Поради това аз най-смирено ви моля да проявите благосклонност към онова, що е било угодно Богу и приятно на мен, и да ни дадете вашата благословия; тя ще ни вдъхне по-голяма увереност, че всичко се върши в угода на тогова, чийто наместник сте вие, за да можем, за слава на всевишния и вам, заедно да живеем и заедно да умрем накрая.“