Джовани Бокачо - Декамерон

Ето защо аз искам да ви разкажа за един съвет, даден от Соломон като полезно средство за излекуването на такива жени от гореспоменатия им недъг; нека всяка жена, която не се нуждае от подобен лек, си мисли, че това, дето разправям, не се отнася за нея, въпреки че мъжете са измислили следната поговорка: „И добрият, и лошият кон стават за тяга, и добрата, и лошата жена плачат за тояга.“ Изтълкуваме ли тия слова като шега, лесно ще се съгласим, че са верни; но дори и да ги разгледаме откъм моралната им страна, мисля, че пак трябва да приемем, че са правдиви. Всички жени по природа са слаби и податливи, затова тоягата е нужна да наказва ония, които си позволяват да отиват далеч зад приетите граници; ала тояга е необходима и за тия, които не си позволяват да прекаляват, за да поддържа добродетелта им, да ги плаши и да ги кара да се сдържат.

А сега да оставим тия поучителни слова и да преминем към това, което възнамерявам да ви разкажа. И тъй, по времето, когато сияйната слава за чудната мъдрост на Соломон се разнесла из целия свят заедно с мълвата, че той бил готов да сподели най-щедро мъдростта си с всекиго, който би пожелал да се убеди в нея чрез собствен опит, при него започнали да се стичат за съвет от всички краища на света много хора, притиснати от най-различни тежки нужди.

Сред тия, които отивали натам поради споменатите причини, бил и някакъв благороден, много богат младеж, на име Мелисо; той бил от град Лайацо, където бил роден и където и живеел. Докато яздел към Ерусалим, на излизане от Антиохия той срещнал друг един младеж, на име Джозефо, който вървял в същата посока, накъдето и Мелисо, и както обикновено става в такива случаи, двамата се заговорили. След като узнал от Джозефо кой е и откъде идва, Мелисо го запитал накъде отива и по каква работа. Джозефо обяснил, че е тръгнал при Соломон да му иска съвет какво да прави с жена си, която била толкова зла и опърничава, че като нея нямало друга; после добавил, че се опитвал да я отучи от нейната опърничавост, но нищо не помогнало: ни молби, на ласки, ни каквото и да било друго. След това Джозефо запитал Мелисо откъде е, къде е тръгнал и по каква работа. Мелисо отвърнал: „Аз съм от Лайацо, ти си имаш една грижа, аз — друга: богат момък съм, харча парите си, за да каня и гощавам моите съграждани, и се чудя и се мая защо, въпреки всичко това, не мога да намеря човек, който да ме обича; затуй съм тръгнал там, където отиваш и ти, да поискам съвет какво да направя, за да ме обикнат.“

Двамата спътници продължили заедно и като стигнали в Ерусалим, отишли в двореца, където един придворен ги поел и ги въвел при Соломон; Мелисо изложил накратко молбата си и Соломон отвърнал: „Обичай!“ Щом той изрекъл това слово, Мелисо бил изведен начаса навън, а Джозефо побързал да обясни защо е дошъл. Соломон не му казал нищо друго освен: „Иди на Моста на гъските!“ След тия слова на царя и Джозефо бил веднага изведен навън, където намерил очакващия го Мелисо и му разказал какъв отговор получил. След като поразмислили над чутите слова и не успели да проумеят нито смисъла им, нито пък с какво биха могли да им бъдат от полза за техните нужди, двамата потеглили обратно с чувството, че са били подиграни. След като пътували няколко дни, стигнали до една река, над която минавал хубав мост; и тъй като по моста вървял голям керван натоварени мулета и коне, наложило им се да почакат, докато керванът се източи. Не щеш ли, когато минавали вече последните животни, някакво муле изведнъж се заинатило — както тия животни често правят — и не искало по никакъв начин да продължи; поради това мулетарят взел една пръчка и почнал да го потупва леко, за да го накара да тръгне. Но мулето взело да се мята ту на една, ту на друга страна, дърпало се назад и все отказвало да потегли накъдето трябва; тогава мулетарят кипнал и почнал да го налага с все сила където му падне: и по главата, и по хълбоците, и по задницата; но нищо не помогнало.

Мелисо и Джозефо, които наблюдавали цялата тази работа, почнали да викат на мулетаря: „Какво правиш бе, изверг такъв? Да го убиеш ли искаш? Защо не се опиташ да го поведеш тихо и кротко? Така по-скоро ще тръгне, отколкото като го биеш!“ Мулетарят им отвърнал: „Вие познавате вашите коне, аз си познавам мулето, оставете ме да се оправям както аз си знам!“ След като изрекъл това, той продължил да го бие и така го натупал, че най-сетне мулето потеглило напред и мулетарят постигнал каквото искал.

Когато младежите се наканили да тръгнат, Джозефо запитал един човек, който седял на края на моста, как се нарича тоя мост. Той му отвърнал: „Месер, наричат го Моста на гъските.“ Като чул това, Джозефо веднага си припомнил думите на Соломон, обърнал се към Мелисо и му рекъл: „Слушай, друже, искам да ти кажа, че съветът, който ми даде Соломон, комай е правилен и добър; признавам си, че аз не съм се осмелявал да натупам жена си, но ето че мулетарят ми показа как трябва да постъпя.“