Джовани Бокачо - Декамерон

Като рекла и отсякла: щом мъжът й излязъл и тръгнал в една посока, тя го последвала и се запътила в противоположната, гледайки той да не я забележи, и без да губи време, отишла в гората; щом навлязла в гората, притаила се в най-големия гъсталак и почнала да се оглежда внимателно на всички страни, за да не пропусне, ако мине някой. Докато тя си стояла така, без дори да мисли за вълците, изведнъж от близкия гъсталак изскочил един голям, страшен вълк; тя го видяла, но още преди да успее да промълви „Спаси ме, господи!“, той се нахвърлил връз нея, сграбчил я и я понесъл, сякаш била агънце. Вълкът я стискал толкова здраво за гърлото, че тя не можела да каже гък, пък и нямало как да си помогне по друг начин; така вълкът сигурно щял Да я отвлече и да я задуши, ако насреща му не били излезли някакви овчари, които се развикали и го принудили да пусне Маргерита; тя имала жалък и нещастен вид, но овчарите я познали и я пренесли у дома й, където лекарите трябвало да положат големи усилия, за да я изцерят. Въпреки това гърлото й и част от лицето й били толкова раздрани, че от красавица тя се превърнала в най-противен урод. По тази причина тя се срамувала да се показва там, където биха могли да я видят, и неведнъж оплаквала най-жално и своята опърничавост, и нежеланието си да повярва на пророческия сън на своя съпруг — което нямало да й струва нищо.

Биондело излъгва Чако и го праща на някакъв обед; за да му отмъсти, Чако си послужва с хитрост, вследствие на което Биондело бива натупан здравата.

Всички членове на веселата дружина били единодушни, че това, което видял Талано, докато спял, не било сън, а видение, защото се сбъднало най-точно. Когато всички замълчали, кралицата наредила на Лаурета да продължи. И тя започнала така:

— Премъдри дами, понеже почти всички, дето говориха преди мен, изходиха в своите разкази от вече казани неща, жестокото отмъщение на учения младеж, за което ни разказа вчера Пампинеа, ме подсети да ви говоря за едно друго отмъщение, което имало твърде неприятни последици за тоя, на чийто гръб се стоварило, въпреки че не било така жестоко.

Затова ще ви кажа, че във Флоренция живял някакъв човек, на име Чако; на тоя свят нямало по-голям лакомник от него и понеже доходите му не стигали, за да покрият разходите за лакомията му, Чако — който имал и добри обноски, и бил неизчерпаем източник на забавни шеги и остроумни приказки — решил да стане не придворен комедиант, а предпочел да осмива хората с хапливи слова и тръгнал да посещава тия, дето били заможни и обичали добре да си похапват; той се отбивал при тях твърде често и на обед, и на вечеря, въпреки че не винаги го канели.

По същото време във Флоренция живял друг мъж, наречен Биондело; той бил дребен на ръст, бил голямо конте и чистофайник, винаги ходел с шапчица на главата, а дългите му руси коси били винаги толкова пригладени, че не стърчало ни косъмче встрани; и той се занимавал със същото, с което се занимавал и Чако. Когато една сутрин по време на постите Биондело отишъл на рибния пазар, за да купи две големи миноги за месер Виери дей Черки, Чако го видял, доближил се до него и го запитал: „Какво правиш?“ Биондело отвърнал: „Снощи са изпратили три миноги, ама много по-хубави от тия, и една есетра на месер Корсо Донати, но понеже нямало да му стигнат, за да нагости някакви благородници, които поканил на обед, той ме прати да купя още две риби. Ти няма ли да дойдеш?“ Чако отвърнал: „Знаеш много добре, че и аз ще бъда там.“

Когато станало време, Чако отишъл в дома на месер Корсо и го заварил с неколцина негови съседи; те още не били седнали да обядват, а когато месер Донати го запитал защо е дошъл, Чако отвърнал: „Месер, дошъл съм да обядвам с вас и вашата дружина.“ Месер Корсо рекъл: „Тогава бъди добре дошъл и понеже вече е време за обед, хайде да сядаме на трапезата.“ Като седнали, най-напред им поднесли леща и солена сланина, после — пържена риба от Арно и нищо повече. Чако се досетил, че Биондело го е изиграл, кипнал от яд и решил да му отмъсти за тая работа.

Няколко дни по-късно Чако срещнал Биондело, който през това време успял да разсмее не малко хора с шегата, която устроил на Чако. Щом го видял, Биондело побързал да го поздрави, засмял се и го запитал харесал ли е миногите на месер Корсо. Чако отговорил: „Няма да минат и осем дни и ти ще можеш да кажеш това много по-добре, отколкото аз.“ После, без да губи време, той се разделил с Биондело, договорил се с някакъв много хитър вехтошар колко трябва да му плати за услугата, дал му едно стъклено шише, завел го близо до Лоджия дей Кавичули, посочил му месер Филипо Ардженти — който бил висок и як мъж, а освен това бил и твърде надменен, гневлив и голям чудак — и му заръчал: „Ще отидеш при тоя човек с това шише и ще му речеш така: «Месер, при вас ме праща Биондело; той ми заръча да ви помоля да му вапсате това шише с вашето хубаво червено вино, понеже искал да се повесели със своите ортаци». Ама внимавай добре да не те пипне, защото хем ще си изпатиш здравата, хем ще развалиш моята работа.“ Вехтошарят запитал: „Трябва ли да му кажа още нещо?“ — „Не — отвърнал Чако, — тръгвай веднага! Щом му кажеш каквото ти заръчах, върни се при мен с шишето и аз ще ти се издължа.“