Джовани Бокачо - Декамерон

Като чул какво говорели и жена му, и Адриано, стопанинът започнал да се убеждава, че Пинучо наистина сънува; затова го сграбчил за раменете, почнал да го тръска и да му вика: „Хей, Пинучо! Събуди се най-после и се прибери в леглото си!“ Като се досетил каква е работата, Пинучо започнал да бълнувал и какви ли по други работи и да се преструва, че все още сънува, а стопанинът си умирал от смях Най-сетне, понеже оня продължавал да го тръска, Пинучо се престорил, че се събужда, викнал Адриано и запитал: „Какво, съмна ли се вече, та ме будиш?“ — „Хайде, ела тук!“ — отвърнал Адриано. Пинучо се понадигнал и продължавайки да се преструва на сънен, станал от леглото на стопанина и се върнал при Адриано.

А когато съмнало и всички станали, стопанинът започнал да се смее и да му се подиграва заради неговите сънища. Продължавайки да се шегуват, двамата младежи оседлали конете си, натоварили и куфарите, пийнали със стопанина, метнали се на седлата и тръгнали към Флоренция, като останали доволни не само от това, дето се случило, ами и от начина, по който приключила цялата работа. А Пинучо измислил друго и продължил да се среща с Николоза, която не преставала да уверява майка си, че Пинучо наистина е сънувал, че е бил с нея. Поради това стопанката, която не била забравила прегръдките на Адриано, се убедила, че единствена тя е бодърствувала оная нощ.

Талано д’Имолезе сънува, че вълк разкъсва гърлото и лицето на жена му и я предупреждава да се пази; тя не го послушва и сънят се сбъдва.

След като новелата на Панфило завършила и всички похвалили съобразителността на жената, кралицата заповядала на Пампинеа да продължи с една своя новела; тогава Пампинеа започнала:

— Любезни дами, ние вече беседвахме веднъж за това, че сънищата показват истината, макар че мнозина се присмиват на тези неща; въпреки това аз не ще пропусна случая да ви разкажа с една кратка новела какво се случило неотдавна на една моя съседка, загдето не повярвала на съня, който се присънил на нейния съпруг.

Не знам дали познавате Талано д’Имолезе, твърде почтен и достоен човек. Той се бил оженил за една девойка на име Маргерита, която по хубост превъзхождала всички останали жени, но в замяна на това имала чудноват и неприятен характер и била толкова опърничава, че никога не вършела нищо по съвет на другите, а и никой не бил в състояние да й угоди; Талано понасял трудно тия нейни нрави, но нали нямало как, трябвало да я търпи.

Една нощ, когато Талано и Маргерита били отишли на село в едно свое имение, на Талано му се присънило, че жена му е тръгнала из една прекрасна гора, същата, която се простирала недалеч от тяхната къща; и докато я наблюдавал как се разхожда, Талано видял от един гъсталак да изскача огромен и свиреп вълк, който се хвърлил върху нея, захапал я за гърлото, повалил я на земята и се опитал да я повлече, докато тя викала за помощ; а когато жена му успяла да се изтръгне от устата на вълка, се оказало, че и гърлото, и лицето й са целите разкъсани.

На следната утрин, щом се събудил, Талано казал на жена си: „Жено, въпреки че поради твоята опърничавост не съм прекарал спокойно нито един ден с теб, все пак ще ми бъде много неприятно, ако ти се случи нещо лошо; затова, ако речеш да повярваш на моя съвет, днес не бива да излизаш от къщи.“ Тя го запитала защо и той й разказал съня си от начало до край. Жена му поклатила глава и отвърнала: „Когато човек желае някому злото, така го и сънува. Ти се преструваш, че уж ми мислиш доброто и ме съжаляваш, а сънуваш това, което всъщност би искал да ми се случи; бъди сигурен, че и днес, и винаги ще гледам да се пазя да не ме сполети зло, та да не можеш да се радваш на моите нещастия.“ Тогава Талано рекъл: „Знаех си аз, че ще ми отвърнеш така; такава е твоята благодарност: дай на кьоравия тояга, да ти строши главата; ако искаш — вярвай, ако искаш — не, но аз ти говоря за твое добро и те съветвам още веднъж да си останеш в къщи или поне гледай да не ходиш из гората до нас.“ Жена му възразила: „Добре, точно така ще направя.“ После си казала: „Я го виж ти, колко хитро е измислил да ме изплаши, та днес да не отивам в нашата гора; а той сигурно си е определил там среща с някоя негодница и не иска да го заваря с нея. Ах, той би желал да има наоколо си само слепци и аз щях да бъда голяма глупачка, ако не го знаех какъв е и седнех да му вярвам. Няма да я бъде тая работа: ако ще да стоя там цял ден, но аз трябва да видя с каква стока той възнамерява днес да търгува.“