Джовани Бокачо - Декамерон

Като си поотдъхнали, младежите и дамите не седнали на трапезата, преди да изпеят шест песнички, коя от коя по-весели; после им донесли вода да си измият ръцете и по нареждане на кралицата сенешалът ги поканил на трапезата; започнали да им поднасят ястията и всички се нахранили сред най-приятно веселие; като станали от трапезата, захванали да свирят и да играят карола, а после, по нареждане на кралицата, който имал желание, се прибрал да почива. Но като настанал обичайният час, всички се събрали на определеното за беседване място. Кралицата се обърнала към Филомена, заповядвайки й да започне разказите за този ден; Филомена се усмихнала и започнала така.

Ринучо и Алесандро са влюбени в мадона Франческа; тя не обича никого от тях и накарва единият да се престори на мъртъв и да легне в една гробница, а другият — да извади оттам мнимия мъртвец; нито единият, ни го другият успяват да постигнат целта си и тя се отървава ловко и от двамата.

— Мадона, много ми е приятно, че съгласно волята ви на мен се падна да излезна първа на това чисто и свободно поле за повествование, на което ваше величество благоволи да ни изведе; ако успея да изпълня това добре, не се съмнявам, че тия, които ще ме последват, ще го сторят не по-зле, та дори и по-добре от мен.

Прелестни дами, неведнъж в нашите разговори бе доказано колко големи и какви са силите на любовта, но аз не мисля, че сме успели да кажем всичко относно тях или пък че ще успеем да кажем всичко, ако ще да беседваме по тоя въпрос чак до идната година; и тъй като любовта кара влюбените не само да се изпълват със съмнения, че ще умрат, ами дори да лягат в гробниците, за да заемат мястото на мъртъвците, в допълнение на вече разказаните новели аз бих искала да ви разкажа още една, която ще ви помогне не само да проумеете силата на любовта, но и да научите колко мъдро една достойна жена успяла да се избави от двамина мъже, които я обичали против волята й.

И така, ще ви кажа, че едно време в град Пистоя живяла красива вдовица, в която съвсем случайно, без да се познават, се влюбили двамина наши флорентинци; те живеели в този град, понеже били изгонени от Флоренция, единият се наричал Ринучо Палермини, другият — Алесандро Киармонтези, и всеки един от тях правел какво ли не, само и само да успее да спечели любовта й. Двамата често досаждали със своите послания и молби на тази благородна дама, която се наричала мадона Франческа дей Ладзари, и понеже тя на няколко пъти постъпила неразумно, като им обърнала внимание, а сега, както разумът й подсказвал, искала да се измъкне и не можела, хрумнало й, за да се избави от техните неприятни задиряния, да поиска от тях една услуга, която, както предполагала, никой от двамата нямало да може да извърши, въпреки че била изпълнима, и след като не я направят, тя да има приличен и неоспорим довод, за да не обръща повече никакво внимание на техните послания. Ето какво намислила дамата: в деня, в който й хрумнала тази мисъл, в Пистоя умрял някакъв човек, когото, макар и неговите предци да били от благородно коляно, всички смятали за най-лошия човек, живял някога не само в Пистоя, но и в целия свят; освен това приживе той бил такъв урод и имал такова безобразно лице, че който не го познавал и го срещал за пръв път, можел здравата да се изплаши; тоя човек бил погребан в една гробница край църквата на миноритите. Дамата решила, че случаят е твърде удобен за нейното намерение, викнала една от слугините си и й казала: „Ти знаеш добре колко много ме измъчват и как ми досаждат ежедневните послания на тия двама флорентинци, Ринучо и Алесандро. Аз нямам никакво намерение да им доставя удоволствие с моята любов и тъй като те ми обещават какво ли не, за да се избавя от тях, намислих да ги подложа на едно изпитание, което съм сигурна, че не ще издържат, и по този начин да се отърва от техните задиряния. Чуй в какво се състои работата: както знаеш, тази сутрин край църквата на миноритите бе погребан Сканадио (така наричали негодника, за когото стана дума по-горе), от когото, докато беше жив, се плашеха и най-смелите мъже в нашия град, а какво остава сега, когато е вече мъртъв; затуй ще отидеш скришом първо при Алесандро и ще му речеш следното: «Мадона Франческа ме прати да ти съобщя, че сега е дошло време да получиш любовта й, която толкова много желаеш, и да се срещнеш с нея където поискаш. А това може да стане по следния начин: поради някаква причина, която ти ще научиш по-късно, един неин близък трябва да пренесе тази нощ в дома й трупа на Сканадио, когото погребаха сутринта; но тя се страхува от тая работа, нали е мъртвец, и не желае да става това; ето защо те моли да й направиш една голяма услуга: довечера, по времето на първия сън, да отидеш и да се промъкнеш в гробницата, където е погребан Сканадио, да се преоблечеш в неговите дрехи и да останеш там, все едно, че е той, докато дойдат да те вземат; но ти трябва да мълчиш, да не казваш ни думичка и да се оставиш да те пренесат в нейната къща, където тя ще те посрещне, а след това ще можеш да останеш с нея докогато си искаш, пък за останалото тя ще има грижа.» Ако той ти отговори, че е съгласен, добре; но ако рече, че не е съгласен да го извърши, ще му заявиш от мое име повече да не се вестява там, където съм аз, и ако му е мил животът, да не е посмял да ми праща повече ни пратеници, ни послания.