Джовани Бокачо - Декамерон

— Прелестни дами, всички ние знаем, че и воловете работят по цял ден впрегнати в ярема, но после. ги отвързват и ги пускат да пасат на воля из гората, където им душа иска. Ние виждаме също така, че и пълните с най-разнообразни кичести растения градини са не по-малко, а много по-красиви от горите, където обикновено срещаме само едни дъбови дървета; поради това, имайки предвид колко дни вече разговаряме, подчинявайки се на един установен закон, аз съм на мнение, че за нас ще бъде не само полезно, но и необходимо — тъй като имаме нужда от подобно нещо — да се поразходим и по този начин възстановим силите си, преди да се запретнем отново в ярема. Именно затова аз не възнамерявам да огранича на определена тема онова, що ви предстои да разказвате утре като продължение на вашите приятни беседи, и бих желала всеки да разказва каквото е нему угодно, защото съм твърдо убедена, че разнообразието на разказите ще бъде не по-малко забавно, отколкото ако беседваме само по един въпрос; след като постъпим така, понеже ще бъдем с укрепнали сили, тези, които ще поемат след мен властта, ще могат да ни подчинят с по-голяма увереност на установените вече правила.

След като казала това, тя ги разпуснала до часа за вечеря.

Всички похвалили мъдрите слова на кралицата, станали и се отдали на най-различни развлечения: дамите се захванали да вият венци и да се забавляват, младежите почнали да играят и да пеят; така прекарали, докато станало време за вечеря; тогава те седнали край прекрасния водоскок и се нахранили весело и с най-голямо удоволствие, а след като се навечеряли, отдали се, както обикновено, на песни и танци. Най-сетне, следвайки реда, установен от нейните предшественици, въпреки че мнозина от дружината били вече изпели немалко песни, кралицата заповядала на Панфило да изпее една канцона и той започнал най-охотно така:

Панфило завършил своята канцона и въпреки че всички му припявали, не останал човек от дружината, който да не се замисли върху нейните слова повече, отколкото би трябвало, стараейки се да разгадае смисъла на онова, което той изпял така, сякаш искал да го запази в тайна. И въпреки че всеки си представял най-различни неща, никой не успял да разгадае истината. А кралицата, като видяла, че песента на Панфило е завършила и че дамите и младежите не биха имали нищо против да си отдъхнат, заповядала на всички да си легнат да спят.

Завършва осмият ден на Декамерон започва деветият. Под ръководството на Емилия всеки разказва каквото е нему угодно и каквото му е най-приятно.

Зората, чието сияние прогонва нощта, вече била променила багрите на осмото небе 106 106 Осмото небе — небето, където през древността се е смятало, че се намират неподвижните звезди, т.е. всички небесни тела, с изключение на планетите, за които са вярвали,, че се въртят около земята. от сребристосиви в лазурни и цветята по поляните почвали да надигат главички, когато Емилия станала и накарала да събудят нейните дружки, а също така и младежите; след като се събрали, те тръгнали с бавна стъпка след кралицата и се отправили към горичката, която се намирала недалеч от двореца; и като навлезли в нея, видели най-различни животни: сърни, елени и други, които по причина на продължаващото бедствие нямало защо да се боят от ловци, затуй оставили дружината да се приближи до тях, без да се изплашат, сякаш били опитомени. Дамите и младежите се доближавали ту към едно, ту към друго животно, уж искали да ги хванат, карали ги да бягат и да подскачат, забавлявайки се известно време по тоя начин; а щом слънцето се издигнало високо, те решили да се приберат. Всички били накичени с венци от дъбови клонки, ръцете им били пълни с дъхави треви и цветя и ако някой ги срещнел, нямало да може да каже друго освен: „Или смъртта не ще може да сломи тия хора, или ще ги настигне така, както се веселят.“ И тъй, полека-лека, сред песни, смехове и шеги те стигнали до двореца, където намерили всичко подредено както трябва, а слугите ги посрещнали весело и радушно.