Боян Болгар - Звездата на бан Батил

Извади кесия, подаде я на монаха.

Дебърчанинът не се подвоуми. Има ли лозарско село без вино? Представи си черпнята тук и там, преглътна слюнката си.

— Редно беше да се понакваси зажаднялата ми грешна утроба… Милост божия е твоята заръка, побратиме…

— Ама до свечеряване да сте се върнали, че намисленото трябва да бъде изпълнено още тази нощ! Чу ли, побратиме?

— Чух, чух — каза Инокентий, но някак не съсредоточено. Той предвкусваше насладите от обиколката. — Хайде, Деляне!

Решиха да извършат нападението без лодката.

— Макар закотвена далеч от корабите и невидима за тях в нощта, тя е все пак уличена, всяка българска лодка е вече уличена и ако от предвидливост савойците оставят своя ладия да бди в залива, ще се натъкнем на нея и тогава ще е безизходно — преценяваше войводата. — Трима плувци сме, ще се впуснем под водата. Имаме четири свредела — по два за Йово и за мене — Радуша, ти ще ни бъдеш наблюдател. Отец Инокентий и Делян ще държат лодката скрита при устието на водния ръкав, за да се притекат при нужда.

Нощта настъпи след продължително излежаваш, за да не се хабят силите на плувците. Благосклонна нощ. Небето — звездно, безлунно, морето — тихо, равно!

— Добро море за плуване — сподели Йово.

— Но лошо за там, при кораба. Бих предпочел да е по-шумно, плисъците му да ни прикриват.

Вързаха на глава забрадки и дишалки, препасаха нож и меч, пъхнаха в поясока свределите, качиха се в лодката и когато стигнаха до устието, свалиха опинци и антерия, останаха боси по кошуля и ногавици, скочиха в морето.

— Бог да е с вас! — направи кръстен знак след тримата отец Инокентий.

Скоро трите мънички тръстикови мачти се загубиха в тъмата.

— Ще подремна, Деляне. После пък ти. Късно се прибрахме от селската обиколка.

Дебърчанинът се сви в дъното на лодката. Тежеше му главата, добре си попийна при лозарите.

— Не ми се спи — промълви Делян и се загледа нататък към корабите със съжаление, че не е плувец, та да участвува и той в приключението.

Плуването до корабите беше доста дълго и уморително. Тримата се изчакваха, стараеха се да напредват успоредно. Пазачите на саета обхождаха палубата, но кой да се взре в трите клечици, които се клатушкаха наблизо? Плувците стигнаха без спънка до корабната верига, хванаха се на нея, имаха вече опит. Тя проскръцваше, олюляваше се леко.

— Кратка почивка — прошепна Батил. И след малко: — Складът е откъм левия борд, откъм десния е спалното помещение на пазачите. Ти, Радуша, ще наблюдаваш десния борд, докато ние работим в левия. Хайде!

Вкопчил се за веригата, Батил придържаше Йово, който въртеше свредела. Отначало пробиването вървеше леко, дървото беше мокро. Когато свределът позадълба, стана трудно. Йово се напъваше, задъхваше се.

— Дъб е, а може и да е кедър.

— Трябва да надделеем.

Войводата смени рибаря. След няколко трудни превъртания свределът се счупи.

— Другия!

Пак няколко превъртания и вторият свредел се счупи. Поражение ли ще претърпят? Би било непростимо.

— Третия!

Третият свредел се оказа по-устойчив. Но и Батил се умори от такова неприсъщо напрягане.

— Дай пак аз, бате Батиле!

Смениха се. И Йово беше здравеняк като Батил. Жилите му, привикнали да теглят весла и гриб, бяха яки като корабни въжа. Все пак трябваше да се сменят още веднъж.

Докато свределът гризеше дебелата коруба, нищо не се случи, защото нищо не се чуваше. Изведнъж водата рукна в склада, зашуртя, заклокочи — корубата беше пробита.

— Е-е-ей!

Батил, Йово и Радуша се заслушаха в гълголенето, за тях то беше упоително. Но за стражите в кораба беше ужасяващо.

Тревожни провиквания и бърз тропот горе на палубата.

— Да се махаме — прошепна Батил. — Постигнахме каквото искахме.

Не беше доизшушнал тия думи, и изведнъж — шлюп! — един савоец, скочил в морето да разбере какъв е тоя пробив, показа главата си до тримата. Щом ги видя, нададе крясък, може би от уплаха, а може би да предупреди своите.

— Бягайте! — извика Батил. — Ще се справя с него.

— Не, бате Батиле, не без тебе! — изпищя Радуша.

В тоя миг още трима савойци бяха скочили в морето — цялата стража на саета.

— Ножовете! — кресна Батил.

Почна неравен бой. Неравен за савойците, защото бяха наскачали невъоръжени. Въз водата ножовете не личат. Батил разпра коремите на двама. Йово прониза третия. Четвъртият беше успял така да се вкопчи в Радуша, че я повлече към дъното.