Христо Ботев - Знаеш ли ти кои сме?

Здесь есть возможность читать онлайн «Христо Ботев - Знаеш ли ти кои сме?» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Знаеш ли ти кои сме?: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Знаеш ли ти кои сме?»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Знаеш ли ти кои сме? — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Знаеш ли ти кои сме?», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Господи, Исусе Христе, и Русия се е оеретичила — казва малкото владиче.

— Слушайте, слушайте, казва евлогименосът, и продължава да чете: „Положението на българският екзархат не представлява нищо такова, което би било несъгласно с черковните правила, и нищо портивно, което би унищожавало мирът и любовта между гръцката и българската черкова.“

— Господи, боже мой, избави нас от лукавого! — казва азиатецът и кръсти се.

— Да воскреснет бог и расточатся врази его! — казва белоглавият мъдрец.

В това време един от светските цариградски архонти става и захваща да говори:

— Евлогемени елини ке християни! Под булото на българската черква се скрива руският камшик и сръбският ятаган, и елинското име трябва да погибне заедно с православието. О, Сократе! О, Демостене! О, Юпитере! О, агие Харалапие! Обърнете своето око към нас и избавете своят народ от варваризмът и от страшното унижение! Нашите деди и прадеди са харчили пари, губили са здравето си, търпели са мъки и неволи, за да просветят варварите по сичките восточни страни; а сега един Чомаков и няколко варварски чапкъни развалят великото здание, което сме изградили в продължение на няколко векове! О, нещастие! о, о, о, о… Евлогимени елини! Станете из гробовете си и защитете ни от панславизмът! ( „Браво, браво!“ Силно одобрение. )

После това става други Демостен и говори още по-риторическа реч; а когато панславизмът се вече убива съвсем, то гръцкото народно събрание решава следующето: „Вселенският патриарх е готов да възобнови своите преговори с българските комисари за решението на българският черковен вопрос съгласно със свещените канони, ако само българският народ се откаже, право или чрез своите представители, тържествено и всенародно ако осъди нечестивите действия на своите архиепископи и ако признае силата на свещените канони. А ако българите не направят това и ако продължават да искат решението на вопросът, то вселенският патриарх ще да принесе тоя вопрос пред съдилището на един вселенски събор.“

Влазят: х. Иванчо ефенди, х. Николи ага, Камбуров ефенди, Гешооглу ага и отец Балабанов, и петимата се кланят на почтеното събрание, и говорят в едно време:

— Пак нашата комисия надви! Везиринът е дал на българите право да си изберат екзарх; но тоя екзарх ще да бъде избран пак по нашата програма! Чомаков остана като гъска на лед, защото неговото Филибе днес за днес остава под патриархът.

Гръцкото събрание чувствува голяма радост; радвам се и аз, и от възхищение се завземам да напиша една ода на това блогочестиво събрание.

Събрали се поповете,
поповете, патриците,
кметовете, архонтите,
дяконите, владиците,
да прокълнат българите,
че не дават сввойто злато,
свойто злато, свойто вино,
и ракия — амберия;
че не дават ангария.
Па си стана дюкянчето,
па извади едно книже,
бяло книже, черно слово,
па го чете, па го пее:
„Ой ви вазе, баш папазлар,
я клекнете пред господа,
лейте сълзи и молете,
да не земат България…
Изгубихме Влашка земя,
изгубихме Русията,
изгубихме Сърбията,
няма вече хляб за назе…“
Отговаря баш папазът:
„Я не бой се, мое дяче,
дорде ни е Хаджи Иван,
що му казват ефендия;
дорде ни е Гешооглу,
който има куфа глава,
дорде ни е Никол ага,
който няма чест за пара;
дорде ни е Камбурчето,
който става и чифутин;
дорде ни е Балабанчо,
кой продава Христа Бога…“

О.

(Продължава се.)

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Вестник „Свобода“, г. II, брой 37 от 26 февруари 1872 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3701]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Знаеш ли ти кои сме?»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Знаеш ли ти кои сме?» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Знаеш ли ти кои сме?»

Обсуждение, отзывы о книге «Знаеш ли ти кои сме?» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x