Христо Ботев - Знаеш ли ти кои сме?

— Господи, Исусе Христе, и Русия се е оеретичила — казва малкото владиче.

— Слушайте, слушайте, казва евлогименосът, и продължава да чете: „Положението на българският екзархат не представлява нищо такова, което би било несъгласно с черковните правила, и нищо портивно, което би унищожавало мирът и любовта между гръцката и българската черкова.“

— Господи, боже мой, избави нас от лукавого! — казва азиатецът и кръсти се.

— Да воскреснет бог и расточатся врази его! — казва белоглавият мъдрец.

В това време един от светските цариградски архонти става и захваща да говори:

— Евлогемени елини ке християни! Под булото на българската черква се скрива руският камшик и сръбският ятаган, и елинското име трябва да погибне заедно с православието. О, Сократе! О, Демостене! О, Юпитере! О, агие Харалапие! Обърнете своето око към нас и избавете своят народ от варваризмът и от страшното унижение! Нашите деди и прадеди са харчили пари, губили са здравето си, търпели са мъки и неволи, за да просветят варварите по сичките восточни страни; а сега един Чомаков и няколко варварски чапкъни развалят великото здание, което сме изградили в продължение на няколко векове! О, нещастие! о, о, о, о… Евлогимени елини! Станете из гробовете си и защитете ни от панславизмът! ( „Браво, браво!“ Силно одобрение. )

После това става други Демостен и говори още по-риторическа реч; а когато панславизмът се вече убива съвсем, то гръцкото народно събрание решава следующето: „Вселенският патриарх е готов да възобнови своите преговори с българските комисари за решението на българският черковен вопрос съгласно със свещените канони, ако само българският народ се откаже, право или чрез своите представители, тържествено и всенародно ако осъди нечестивите действия на своите архиепископи и ако признае силата на свещените канони. А ако българите не направят това и ако продължават да искат решението на вопросът, то вселенският патриарх ще да принесе тоя вопрос пред съдилището на един вселенски събор.“

Влазят: х. Иванчо ефенди, х. Николи ага, Камбуров ефенди, Гешооглу ага и отец Балабанов, и петимата се кланят на почтеното събрание, и говорят в едно време:

— Пак нашата комисия надви! Везиринът е дал на българите право да си изберат екзарх; но тоя екзарх ще да бъде избран пак по нашата програма! Чомаков остана като гъска на лед, защото неговото Филибе днес за днес остава под патриархът.

Гръцкото събрание чувствува голяма радост; радвам се и аз, и от възхищение се завземам да напиша една ода на това блогочестиво събрание.

(Продължава се.)

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Вестник „Свобода“, г. II, брой 37 от 26 февруари 1872 г.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3701]

Последна редакция: 2007-10-29 09:00:00