Христо Ботев - Източният въпрос лежи на плещите на българския народ

Но какво виждаме ние? Цели 30 или 40 години вече стават, откакто българският народ се е надеял на Сърбия да приеме на себе си тая чест и цели 30 или 40 години той се е лъгал в своите надежди. Напразно даже и органът на нашата емиграция, „Независимост“, е проповядвала в продължение на едно доволно дълго време сближение и споразумение между тие два свезани с общи интереси народа: ние виждаме, че и досега още не се е изработило нищо, и че и досега още не се е дошло до никакво споразумение. Колкото и да е прискърбен тоя факт, ние не можеме да обвиняваме нито сръбския, нито българския народ, защото и първият е крив за погрешките на своето правителство дотолкова, доколкото е крив и вторият за своето безвиходно робско положение. Ние виждаме само това, че по-голямата част от сръбския народ пъшка под игото на Турция и на Австрия; а белградските дипломати се занимават с вопроса за Зворник и за Сакра! Но да оставиме това и да продължиме своето обозрение, т.е. да видиме де лежат средствата за нашето спасение.

И така, когато ние вече виждаме, че Сърбия е сама дала причини да мислиме, че тя не желае да помогне на своите братя, че Черна гора е в несъстояние да излезе сама из своите природни крепости и че Румъния не особено обича славяните, то питание е, какво тряба ние да правиме, за да смъкнеме от шията си тоя унизителен хомот, който от ден на ден става още по-несносен, още по-убийствен и още по-безчовечен? Тряба да търпим и да чакаме ли? Или тряба да се запретнеме и сами да решиме своята съдба? Ние вече знаем, че първото е убийствено за нашия народ и опасно за неговото по-нататъшно съществование и развитие; а за второто ще да оставиме да поговори един чужденец, който в продължението на десет години и повече е изучил нашия народ, който го е виждал както в мирните негови земеделчески занятия, така и с оружието в ръце, „дето не било мъчно да забележи неговото преимущество пред сичките други съседни с него славянски племена“, и който няма решително никакви причини да лъсти на едно или на друго племе или пък да говори неистина. „Аз мисля, говори генерал Липранди в 1868 г., че ако българите са намислили да направят общо въстание, то возточният вопрос или, по-правилно да кажа, съществованието на европейска Турция може да бъде съсипано до основанието си; защото, без да говориме за придунавските княжества, т.е. за сегашна Румъния, но и освобождената, като-речи, Сърбия и напълно отделената Гърция са не в състояние да направят онова, което би направили българите сами.“

И така, нека говори кой що ще, а ние ще да кажеме, че решението на нерешимия досега возточни вопрос лежи единствено връз широките плещи на нашия немалочислен народ, а смъртта на Турция се намира в неговите яки и напукани от труд ръце. А когато е сичкото това така, то защо да подсмърчаме пред чуждите врата, защо да си правиме мили очи и защо да оставяме да се експлоатира нашето отдавна вече осъдено от множество горчиви опити доверие и нашата безпределна, но неземна и досега във внимание племенна любов? Какво не достига на нашия народ, за да смъкне от шията си хомота на турския деспотизъм? Сила ли, средства ли, патриотизъм ли или революционна пропаганда! Историята на нашето хайдучество, на нашите частни въстания и на нашата помощ, която сме ние оказвали в множество случаи на произходившите около нас народни въстания, показва доволно ясно, че у нас има сила, и средства, и патриотизъм, но че у нас не достига само такава широка пропаганда, която е потребна, за да свърже в едно цяло частните или провинциалните у нас революционни проявления, да им даде надлежащото направление и да им посочи целта, към която тряба да устремят своите действия. Ето какво не достига на нашия народ! Ето следователно онова свято и благородно дело, за което ние тряба да се заловим по-сериозно. Разбира се, че само в такъв случай ние ще да имаме право да се надеем за спасение и че само в такъв случай ще да можеме скоро да извикаме с думите на богоприемеца: „ныне отпущаещи раба твоего“… Но до неделя ние ще да поговориме за тоя вопрос по-напространно.

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация:

Вестник „Знаме“, 1874-1875

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3642]

Последна редакция: 2007-10-23 17:00:00