Вероника Блейк - Доминик

— Сред тях има и хубавички — каза Лутър.

В отговор капитанът само възмутено изсумтя и скръсти ръце пред гърдите си.

— Красивата жена е като отрова за мъжа, Лутър.

Лутър се ухили. Той познаваше Коул Хоукинс от близо петнадесет години и не си спомняше случай, когато капитанът да е излязъл с грозна жена.

— Човек би казал, че говориш от личен опит — отвърна Лутър и устата му отново се разтегли в лукава усмивка, когато очите му уловиха буреносния поглед, с който го прониза Коул.

— Май е време да слезем долу — каза Коул, без да обръща внимание на намека на Лутър. — Онези пачаври там едва ли подозират, че много скоро ще им се прииска да се върнат обратно откъдето са дошли. — Коул ядовито тръсна глава и се запъти към стълбата, която водеше към долната палуба.

Лутър го последва и с голям труд потисна желанието си да не избухне в смях. Той не без основание си мислеше, че в този кораб, пълен с „паднали ангели“, Коул щеше да се чувства като момченце, попаднало в сладкарски магазин.

На долната палуба цареше трескава суетня. Въздухът вибрираше от неспирен говор и женски кикот. Ароматът на евтин парфюм се смесваше с изпаренията на реката. Коул направи още една гримаса на отвращение и, заедно с Лутър, се изправи пред групата жени.

Секунди след тяхната поява шумът постепенно заглъхна. Доминик пропусна покрай ушите си отшумяващото ехо от кикота и съсредоточи цялото си внимание върху навъсения капитан и неговия помощник. Тя забеляза, че високият мъж, заел небрежна стойка, имаше дълги, мускулести бедра, които държеше леко разкрачени, а ръцете му бяха скръстени пред гърдите. Изражението на лицето му обаче трудно можеше да се нарече спокойно. Под прикритието на гъстите, тъмни мигли сивите му очи хвърляха нетърпеливи искри. Тъмнокестенявата му, разрошена от вятъра коса обграждаше челото му и падаше над яката на морскосиньото моряшко палто. Лицето му, обрамчено от гъстите кичури, бе мургаво и загоряло и излъчваше някаква тайнствена, сурова красота, подсилена от правия белег, започващ под лявото му око и свършващ в долния край на скулата.

Преди да заговори, Коул обходи с очи тълпата пред себе си. Пронизващият му поглед смрази и последните хихикания и шептения на жените. Лявото ъгълче на устата му се изкриви в едва забележима усмивка, когато се убеди, че бе приковал цялото им внимание. Той почака още малко, докато над тълпата се възцари пълно мълчание, и кривата му усмивка стана по-забележима.

— Добър ден, дами — каза Коул. Той умишлено натърти на последната дума, с което целеше да изрази ясното си отношение към тях. — Добре дошли на борда на „Лейди Сузана“! — Коул обходи с поглед палубата на широкия кораб, присви очи и отново ги закова върху жените. Той посочи Лутър и каза: — Това е първият помощник-капитан, Алън. — Двамата мъже си кимнаха в знак на взаимно уважение. — А аз съм капитан Хоукинс — обяви Коул и отново се обърна към пътниците. После леко се наклони напред и добави: — А това означава, че тук аз определям правилата. — Коул пристъпи напред и скъси разстоянието между себе си и жените. Погледът му не се спря върху никоя от тях и той продължи: — А докато сте пътници на моя кораб, сте длъжни да спазвате моите правила.

Коул вирна брадичка и изпъна рамене. После безсрамно се втренчи в най-близката до него жена и изведнъж неволно бе привлечен от сините й очи, най-сините очи, в които някога се бе взирал. За известно време той не можа да се откъсне от тях. С изненада откри, че по лицето й липсваше дебелият слой грим, напластен по бузите и устните на останалите й спътнички. Той се опита да отклони вниманието си, но се оказа, че не можеше да се откъсне от нея. С почуда забеляза и още нещо. Роклята и прическата й бяха доста семпли и дори старомодни. Той си помисли, че за проститутка тя имаше твърде необичаен вид. После примига с очи и шумно прочисти гърлото си, като си наложи да отклони очи от тъмнокосата красавица.

— Значи ъ-ъ… аз съм капитанът — заекна Коул. Застанал зад гърба му, Лутър го сръга между ребрата, за да го върне към действителността — …както вече знаете — добави той. Гласът му отново доби предишната си увереност. Нямаше нужда да поглежда към Лутър, за да прочете израза по лицето му, нито пък се съмняваше за мислите, които му минаваха в този момент. Но този път Лутър грешеше. Коул се бе заклел да не се докосва до нито една представителка от това сборище от femmes fatales, колкото и изкусителна да беше тя. — Правилата ми са много прости — продължи Коул. Той се заразхожда напред-назад пред жените. — Никакви скандали, никакво хленчене и никакви оплаквания, защото така няма да спечелите нищо. Ще спите там, където ви настанят, ще ядете това, което ви сервират, и ще пазите кораба ми чист. И най-вече не ми се пречкайте пред очите много-много. — Коул престана да крачи и впи очи в русата проститутка, застанала точно пред него. В нея нямаше нищо, което да го изкуши, и той добави: — И аз няма да ви се пречкам.