Вероника Блейк - Доминик

— По-добре да тръгвам. Дойдох просто да ти кажа сбогом.

Бриджит пусна пердето и отново закри слънцето. После рязко се обърна, а очите й потърсиха лицето на Доминик, потънало в отново затъмнената стая. Те впериха мълчаливо поглед една в друга, но най-накрая Бриджит не издържа:

— Днес сигурно се виждаме за последен път, ma petite — каза тя, а думите й прозвучаха по-скоро като въздишка.

— Някой ден ще се видим отново, мамо — отвърна Доминик, но в стомаха й бе заседнала огромна тежест.

Устните на Бриджит се разтеглиха в едва доловима усмивка.

— Някой ден? Е, може би някой ден твоят богат златотърсач ще те доведе обратно в Сан Франциско… Кой знае?

Доминик вдигна рамене, но в очите й се четеше болка, която искаше да скрие. В съзнанието й като на филмова лента се изниза целият живот на майка й: мръсни барове, пияни мъже с опипващи ръце, лигави целувки. Доминик неволно се намръщи. Тя живееше в постоянен страх, че един ден ще свърши точно като майка си. Когато на шестнадесет години завърши училище, се хвана на работа като прислужница тук, в града на залива. Богатите семейства, за които работеше, само затвърдиха убеждението й да потърси и за себе си почтен живот. Но тук, по крайбрежието на Сан Франциско, за дъщерята на известната проститутка нямаше никаква надежда. Като чужденка в Юкон, Доминик можеше да се надява на по-голям шанс.

— Сбогом, мила мамо — каза Доминик. — Никога няма да забравя помощта ти. — Гласът й издрезгавя, а очите й се напълниха със сълзи, но тя се напрегна, за да не им позволи да потекат по лицето й. Нямаше какво повече да си кажат. Направи крачка към вратата, но нещо я подтикна отново да се обърне към майка си. Отиде до Бриджит, прегърна я и вдъхна добре познатия мирис на уиски, пот и застояла похот, който се излъчваше от старата жена. Сърцето й се изпълни с остро чувство на скръб. Искаше споменът за майка й да изглежда другояче и в мислите й да останат само хубавите неща за тази жена, която й бе дарила живот преди двадесет години.

— Сбогом и късмет — промълви Бриджит и се отдръпна назад. По бузите й се стичаха сълзи, които, смесени с грима, оставяха черни бразди по пътя си. Бриджит разтвори устни, сякаш искаше да каже още нещо, но въпреки връхлетелите я чувства остана безмълвна.

Доминик не направи опит да поднови разговора. Искрено желаеше да обясни чувствата си на майка си, но те рядко споделяха проблемите си. Бриджит не знаеше, че докато растеше, дъщеря й прекарваше свободните си часове в скитане из новите квартали на града. Доминик се мъчеше да си представи как изглеждаха отвътре красивите къщи и животът на хората, които ги обитаваха. Дълбоко в себе си тя се заричаше, че един ден и тя ще има подобна къща и ще се радва на подобаващо уважение.

Докато прегръщаше майка си, Доминик внимателно я погледна. Усети, че я обзема вълна на опрощение, но едновременно с нея се появи и нуждата да избяга. Устните й се изкривиха в жестока усмивка, докато се изскубваше от прегръдката на майка си и отново се накани да тръгва.

Когато излезе от бордея и се запъти по крайбрежната улица към пристанището, Доминик постепенно се успокои. В джоба на мантото си бе скътала параходния билет и известна сума пари, която трудно си представяше, че е нейна: цели петстотин долара. Парите и билетът бяха част от зестрата й. Джек Скрогинс, бъдещият й съпруг, й ги беше изпратил, след като тя бе откликнала на обявата във вестника. Джек Скрогинс.

В представите на Доминик това обикновено име предизвикваше образа на трудолюбив и богобоязлив човек, на един търсач на приключения, дръзнал да замине в дивия Юкон, за да дири щастието си.

Джек Скрогинс.

През тялото на Доминик премина тръпка на възбуда. Джек Скрогинс бе открил щастието си по заледените северни брегове. Доминик предчувстваше, че там, в далечните земи на Юкон, и нейните мечти щяха да се сбъднат.

Коул Хоукинс се бе събудил в лошо настроение и по обяд, когато пътниците започнаха да се качват в речния параход, състоянието му не се бе подобрило.

— Ето ги и тях — саркастично отбеляза той и рязко замахна с ръка към жените. — Всички проститутки тръгнали да търсят златната жилка.

Лутър Алън изръмжа някакво подобие на отговор. Очите му огледаха преценяващо жените, които се тълпяха на палубата. Капитанът беше прав. Още от пръв поглед ставаше ясно, че повечето жени, предприели това пътуване, бяха проститутки, които виждаха в него една възможност да станат почтени съпруги на някой богат златотърсач.