Тери Бисон - Служебен романс

В края на краищата това бе любовна история.

Проблемът бе, че Мери97 никога не искаше да се връща обратно в „Майкросърф офис 6.9“. След клиновидната класическа стая тя желаеше да се разхожда по булеварда с цъфналите кестени или да стои в кафенето, наблюдавайки вдървените фигури, които в далечината слизаха от файтоните или се качваха в тях.

— Романтично ли е? — казваше и въртеше зелената течност в чашата си.

— Време е да се връщаме — отговаряше Кен. — Хващам се на бас, че „папките“ ни вече премигват като луди.

— Винаги казваш едно и също — винаги отвръщаше Мери.

— Трябва да поговорим — предложи Кен678 накрая.

Както обикновено, това беше „Април в Париж“. Той се разхождаше с Мери97 по булеварда с цъфналите кестени.

— За какво? — попита тя, зави край един ъгъл след това край друг.

— За разни неща — каза той.

— Не е ли романтично? — попита тя след като се върнаха към кафенето.

— Предполагам — отвърна Кен. — Но…

— Мразя да казваш това — рече Мери.

— … липсвам в службата — довърши той, защото винаги се намираше в неговата некомпетентност.

Мери97 сви рамене.

— Все твои собствени проблеми — каза тя и развъртя зелената течност в чашата си, беше гъста и прилепваше по стените й.

Кен имаше чувството, че Мери гледа през него, вместо към него. Опита се да надникне по-навътре под селската й блузка, но не можа.

— Мислех, че искаш да разговаряш с мен — изрече тя.

— Да, исках — отвърна той и се протегна за менюто.

— Не съм в настроение — заяви Мери и го дръпна встрани.

— Трябва да се връщаме — настоя Кен678. — Хващам се на бас, че „папките“ ни премигват като луди.

— Продължавай — каза тя и сви рамене.

— Какво?

— Ти липсваш в службата. Аз не. Възнамерявам да остана тук.

— Тук ли? — опита се той да се огледа, но можеше да вижда само в една посока — към булеварда.

— Защо не? — изрече Мери. — Кой ще ми липсва там?

Тя отпи глътка от зелената течност и отвори менюто. Кен беше смутен. Дали през цялото време беше пила?

И защо в менюто вече съществуваха четири пункта?

— Аз — предположи той.

Но келнерът вече се бе появил, поне беше същият.

— Давай, прави го — каза тя и Кен посочи КЪЩА. Но тя посочи новия пункт в менюто: ОСТАВАНЕ.

Този уикенд бе най-дългия в живота на Кен678. След като новата седмица започна, той бързо се впусна в „коридора“ между „копия“ и „проверка за точност“, надявайки се против надеждата. Но там нямаше отворен „прозорец“ и разбира се нямаше и Мери97.

Той я потърси между „повикване“ и „задачи“, проверявайки всяка опашка във всеки „коридор“. Накрая, към средата на седмицата отиде до „стаята без прозорци“, пренебрегвайки за пръв път „прегледа“.

„Папката“ на Мери97 беше изчезнала. Картите върху малката масичка бяха обърнати с лице надолу, с изключение на десятката каро.

Кен обърна дама купа, но нищо не се случи. Бе извънредно изненадан.

След това обърна асо спатия и усети паважа под краката си. Беше се озовал в „Април в Париж“. Кестените цъфтяха, но той не чувстваше. Имаше само мрачна тъга.

Свърна към първото кафене и тя беше там, пред масичката с форма на сърце.

— Гледай кой е тук — каза.

— „Папката“ ти е изчезнала — отвърна той. — Но когато се върнах в стаята, премигваше като луда. Ала това беше преди уикенда. Сега я няма.

— Никога няма да се върна там — сви рамене Мери. — Нещо се случи с мен. Спомняш ли си, когато намери каквото търсехме? Както и да е, аз го намерих. Харесвам го тук.

Мери бутна чашата със зелената течност към него.

— Ти също може да го харесаш — каза тя.

Кен не отговори. Страхуваше се, че ще започне да плаче, дори с плача на Кен.

— Но всичко е о’кей — рече Мери97.

Тя дори се усмихна с усмивката на Мери. Глътна от чашата и отвори менюто. Келнерът се появи, тя показа СТАЯ и Кен някак си спомни, че това беше и предишния път.

В клиновидната класическа стая, той напълно успя да надникне под блузата на Мери. След това ръцете му похлупиха пълничките й гърди за последен път. През френския прозорец бе в състояние да вижда Айфеловата кула и булеварда.

— Мери — каза той и тя легна по гръб с блузата и полата си навити около кръста, а той си спомни по някакъв начин, че така бе и предишния път. Дочу интимното „туп-туп“, което се донасяше от булеварда, тя разтвори съвършените си неща и каза:

— Април в Париж.

Червените заострени връхчета на пръстите й полусмъкнаха малките й френски гащички и Кен по някакъв начин знаеше, че това е било и преди.