Тери Бисон - Служебен романс

— Така е — каза Мери и се усмихна с очарователната усмивка на Мери.

Минаха няколко седмици, преди Кен да набере смелост да направи това, което бе замислил като „неговият ход“.

Те бяха в прозореца, където за пръв път бе разговарял с нея, в „коридор“ между „копия“ и „проверка за точност“. Ръката й бе поставена върху долния перваз на „прозореца“, червените й нокти проблясваха и той постави своята ръка върху нейната. Дори в действителност да не можеше да я усети, чувстваше се добре.

Страхуваше се тя да не махне своята, но в замяна тя се усмихна с усмивката на Мери и каза:

— Не мислех, че си възнамерявал да го направиш.

— Желаех го от първия път, в който те видях.

Тя премести пръстите си върху неговите, беше почти вълнуващо.

— Искаш ли да видиш какво прави ноктите ми червени?

— Имаш предвид твоята тайна ли?

— Ти знаеш „прегледа“ между „дела“ и „налози“, така ли е? Срещни ме там след три периода.

„Преглед“ беше кръгова връзка без „прозорци“. Кен срещна Мери в „подбери всичко“ и я последва по направление към „вмъкни“, където „вратите“ бяха по-малки и близо една до друга.

— Някога чувал ли си за „великденско яйце“? — попита го тя.

— Разбира се — отвърна Кен. — Програмната изненада е скрита в софтуера. Една неупълномощена практика, която липсва в наръчника. Понякога весела, понякога крайно неприлична. „Великденските яйца“ обикновено…

— Ти точно повтаряш какво си научил в „ориентацията“ — каза тя.

— … намерят и изчистят от търговския софтуер чрез обкръжението на „измамник“ и „оптимисти“ — привърши Кен, защото вече беше изчерпал междинния си запас от информация.

— Чудесно — отвърна Мери. — Точно тук се намираме.

Мери97 го заведе в малка стая без „прозорци“. Там нямаше нищо друго, освен малка масичка с формата на сърце.

— Тази стая беше изтрита, но никога отписана — рече тя. — „Оптимиста“ ще й липсва. Ето защо „великденските яйца“ още са тук. Открих това случайно.

На масичката имаше три карти за игра. Две от тях бяха с лице надолу, третата беше обърната. Бе десятка каро.

— Готов ли си? — попита Мери и без да дочака отговор обърна десятката с лице надолу. Ноктите на пръстите й вече не бяха червени.

— Сега ти опитай — каза тя. Кен се отдръпна.

— Не бъди нервен. Картата нищо не прави, само променя „алтернативното меню“. Давай!

Кен неохотно отново обърна картата. Ноктите на пръстите на Мери отново станаха червени. Със собствените му не се случи нищо.

— Тази карта работи само за млади жени — отбеляза Мери.

— Чиста работа — отвърна Кен, беше се поуспокоил.

— Тук има колкото щеш — каза тя. — Готов ли си?

— Надявам се.

Мери обърна втората карта, бе дама купа. Докато я обръщаше, Кен чу „туп-туп“ и в „стаята без прозорци“ се отвори „прозорец“. Беше „Април в Париж“.

Кен видя, че в центъра на булеварда в права посока слизаше сив кон. По него нямаше конски амуниции, опашката му и гривата бяха подрязани, а огромният му червен пенис почти се влачеше по паважа.

— Видя ли го? — попита Мери97.

Тя стоеше срещу Кен в „прозореца“. Издутата й бяла блузка и оранжевата връзка бяха изчезнали. Беше останала по червен дантелен сутиен. Чашките му бяха изпълнени, а тесните ластични каишки стегнати. Връхчетата на закръглените й гърди бяха закръглени и блестяха като лунички.

Кен678 не можеше да се помръдне и бе онемял. Това бе едновременно ужасно и чудесно. Ръцете на Мери бяха зад гърба й и тя разкопчаваше сутиена си. Но той тъкмо щеше да падне от гърдите й, когато се чу изсвирване на свирка.

Конят бе спрял по средата на булеварда. Беше заобиколен от жандарми, които размахваха палките си.

„Прозорецът“ се затвори. Мери97 стоеше до масичката, облечена отново с издутата си бяла блузка и оранжева вратовръзка. Само десятка каро бе останала обърната с лице нагоре.

— Защо толкова бързо обърна другата карта? — попита Кен, тъй като бе искал да зърне зърната на гърдите й.

— Дама купа сама го направи — отвърна Мери. — Едно „великденско яйце“ представлява затворен алгоритъм. Преследва себе си, след като веднъж е стартирал. Хареса ли ти? Само не казвай, че се чудиш какво да отвърнеш.

Тя се усмихна с усмивката на Мери, а Кен се замисли какво наистина би казал. Но „папките“ им премигнаха, мястото за изчакване се прекъсна и Мери вече си бе отишла.

Няколко периода по-късно, Кен я намери на обичайното им място за срещи — в един отворен „прозорец“ между „копия“ и „проверка за точност“, по-точно в „коридора“ между тях.