Ренато Безана - Подземия

В американските научнофантастични романи главното действуващо лице, истински герой, често има предимството, че има влиятелни приятели от държавния департамент; или пък е вече на служба в това учреждение. След първоначалните трудности той винаги успява да се наложи. Но в Парабиаго, близо до Милано в Италия, е възможно само мълчание. Невидим целофан го обвива, притиска го и го задушава. Към кого да се обърне? Към карабинерите, към Отдела за изящни изкуства, към Националния център за реставриране на паметници? Към многобройните културни организации от държавния гъбарник? Досега всички му се бяха присмивали.

Разбира се, имаше и университети. Но академичният свят живее сред специални условия и привилегии. Една внезапна кариера би ги раздразнила, те не биха допуснали такава независимост.

За да не сгреши, той бе писал на всички, като прилагаше обширна документация. Беше заплашил в придружителното писмо, че ще се обърне към пресата, в случай че не му обърнат внимание. Едно изречение, което би трябвало да подтикне към размисъл. А той сам беше ли се замислял някога за последствията от своето откритие? Един факт, който би внесъл хаос в блатото на Реда. Крехката стабилност, върху която се крепи нашият граждански живот, би се срутила внезапно. Обществото би се самоизяло: най-напред ще бъде опровергана историята, после физиката, после социологията, после, после… И въпреки това той трябваше да говори. Който крие нещо, който се преструва, който потъпква, иска да излъже живота. Лъже себе си.

От радиото струи отчаян, меланхоличен, декадентски рок на последното поколение. Андреа го намалява и чува, че се звъни на вратата. Те са двама души, така съвършено безлични, че изглеждат странни. Те стоят, не искат да влязат. Единият от тях, като чете името на подателя в долния край на някакъв плик, пита:

— Вие ли сте учителят Чериани?

Андреа не чува. Той е зашеметен, развълнуван, той сияе. Ето, най-после настъпи мигът! Онзи, който изглежда по-възрастен, е принуден да повиши глас:

— Моля да ни последвате…

И това питие го наричат „гранита“ 4 4 Течен сладолед от плодов сок и стърган лед. — Б.р. ! С много лед и малко бадеми. Сержантът беше постъпил по-умно, като нареди да му донесат студен чай. В тази горещина няма нищо по-добро. Старшината въздъхна тежко, продължително и в тази въздишка се почувствува душната скука и мързеливото протакане на дните. Уф, сега трябва да се напише рапортът.

Землемерът от строежа бе дошъл да съобщи за случилото се още рано сутринта. Задъхан, с пресъхнало гърло, той бе успял да изложи подред фактите само след като бе изпил две кафета. Да, точно когато копали. Булдозерът се натъкнал на нещо твърдо. „Знаете как стават тези неща — там задълбахме. Кармело пръв го видя. Призля му… Да знаете каква картина, каква гадост!“ Снимките, направени от криминалната полиция, потвърждаваха думите му: кой знае колко време бе лежал там.

Първото нещо, което трябва да се направи в такъв случай, е да се прегледа списъкът на изчезналите. Имаше момиченца на възраст, когато могат да се подхлъзнат, двама души с богато минало, за да могат да имат някакво бъдеще обичайните пройдохи. И един порядъчен човек като учителя Чериани. Старшината си спомни майката, разтърсвана от ридания, да повтаря: „Намерете го, не бях в къщи, когато е излязъл, Андреа, Андреа!“ Да, за идентифициране може да се мисли само след аутопсията; оставаше си фактът, че са го убили като куче.

Седнал зад старата пишеща машина с дълъг валяк, след като изпи чая си, сержантът прочете на глас:

— На 20 юли на строителния обект на улица „Манара“ е бил намерен неузнаваем труп в… Къде, старшина?

— В едно подземие, сержанте! — В тъжната усмивка на старшината блестеше един златен зъб. — Пишете: в едно подземие. Всички знаят, че под нас има много километри подземия.

© Ренато Безана

© Дино Каролио

© 1980 Божан Христов, превод от италиански

Сканиране: Xesiona, 2008

Разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009

Издание:

Онирофилм. Сборник фантастични разкази

Книгоиздателство „Г. Бакалов“, Варна, 1980

Италианска, I издание

Превод Божан Христов

Редактор Светозар Златаров

Водещ редактор Гергана Калчева

Оформление Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Илюстрация на корицата Текла Алексиева

Художествен редактор Иван Кенаров

Технически редактор Пламен Антонов

Коректор Паунка Камбурова