Ренато Безана: Подземия

Подземията. У Андреа възникна представата — не някаква атавистична или неясна представа, дори не и материална, — че макар и категорични с присъствието си, те всъщност не бяха подземия. Дори и тухлите: под луминесцентната светлина той вече не беше сигурен какъв е техният истински цвят. Бяха му се сторили червени, но биха могли да бъдат и оранжеви. И отново се върна на рисунката: една окръжност, запълнена с триъгълници. Погледът му се губеше в тази схематична мрежа от канали, които бяха разположени тъй, че да образуват триъгълници. Като поразрови паметта си, той си спомни за решетъчната структура на стълбовете на далекопроводите за високо напрежение: един паралелепипед, чиято основна структура се състои от триъгълници, геометрическата фигура, която при натоварване се деформира най-малко.

Идеята, която тлееше в главата му, избухна. В един от онези мигове, в които внезапно се появяват потъмнелите следи на забравената действителност, той си спомни, че беше виждал вече нещо подобно: геодезичния 2 2 Геодезична конструкция — съставена от повърхности по аналогия с използуваните в геодезията. — Б.р. купол, който покриваше атлети и публика на Олимпийските игри в Мюнхен. Същата схема, но с една разлика: тук структурата не бе разположена само в една равнина, а образуваше триъгълници на повърхността и пирамиди в дълбочина.

Авторът на рисунката бе успял да долови всичко това или може би то му е било подсказано. Кръгът, това беше земята; човечетата — нейните обитатели; триъгълниците даваха схематична представа за решетъчната структура; фигурата в центъра беше създателят, богът, висшата раса, началото на всичко или може би последният стадий на един цикъл. Загадката, която е в основата на нещата.

Сега за него подземията вече не бяха подземия, а една планетарна мрежа, едно огромно начинание за заздравяване на Земята, едно дело, което винаги е било тълкувано зле и с което винаги е било злоупотребявано за непристойни цели. Може би беше необходимо да се вършат укрепителни работи, за да поддържат цялата мрежа в изправност, да се подновят рушащите се части. Един огромен план за преустройство в световен мащаб. Щяха да бъдат необходими години само за да се определи съставът на използувания материал, солиден, но лек. Прекомерната тежест би извадила Земята от нейната орбита.

Смелост, си каза Андреа. Някой е помислил как да заздрави това наше глинено гърне, което иначе досега хиляди пъти да е станало на парчета. Парабиаго е в центъра на неустойчивата и сплесната Паданска равнина 3 3 Равнината в Северна Италия около реката По. — Б. пр. : тук е било необходимо да се подсилва теренът много повече, отколкото навсякъде другаде. И затова подземните галерии са тъй много. А в областите, до които неизвестните инженери не са могли да стигнат, са ставали земетресения и катаклизми.

Вече трябваше да се връща. Както други преди него, Андреа отново щеше да върви из лабиринта, но сега той знаеше, че беше важна само структурата, а не нейното случайно съдържание.

Навън градът дремеше. Никой не бе усетил нищо.

15 април, четвъртък, около 5 часа. Андреа, седнал до масата, преглежда календарче джобен формат, издание на местна печатница. До Великден остават още три дни и той иска да си вземе малко отпуска след голямата умора, напразните усилия, яд, униние. Той нервно прекарва пръст по покривката на карета, със същия десен като пердетата по прозорците. На масата има много изрезки от вече пожълтелите февруарски вестници. Вестник „Информационе“ тръбеше: „Грабителите на паметници в действие“; „Ла Ноте“ допълваше: „Нечестивите крадци останаха с пръст в устата.“ В сутрешните ежедневници не се бе появил нито ред. Значи е било маловажен факт от хрониката, някаква разбита врата и нищо повече. Андреа е запазил дори и седмичните вестници, където можеше да се прочете съобщение за някакви маски, може би сирийски, може би етруски, появили се в няколко уникални частни колекции. Оттогава той не бе чул вече нищо за Маурицио. Истината е, че те старателно се избягваха, като не посещаваха вече местата, където биха могли да се срещнат.

Когато Андреа вдига очи от посивелите страници, той се улавя, че преживява отново радостта на откритието. Той се сравнява с онзи велик Шлиман, който бил прекарал голяма част от живота си зад тезгяха на бакалина, преди да изнесе на бял свят тленните останки на Микена. Но онези времена са били други. Хората са имали желание да знаят. Докато на него сега му остава само едно купче от розови разписки, очевидно доказателство за десетките препоръчани писма, изпратени през последните два месеца. Той бе написал прилежно цял доклад за своето откритие в четиридесет и пет машинописни страници. Е, и?