Сандра Браун - Горещо утро

— Станал си щипка?

Така наричаха каубоите, които след като са се отказали от дългите пътувания, се виждат принудени да потърсят работа. Често се налагаше да опъват такива огради от бодлива тел, да поправят счупени печки и да ги пригаждат за работа.

— Е, добре. Привикнах към това — каза Джейк спокойно. Очите му не изпускаха нито едно от съблазнителните й движения.

Дантеленият й корсет беше силно пристегнат. Той повдигаше бюста й и го избутваше навън така, че прозрачната блуза едва го побираше. Открай време си беше добре надарена в това отношение. Джейк си спомняше тези едри, твърди гърди. Отмятайки фустата си, тя седна на малко кръгло столче пред тоалетната масичка. Отстрани висяха огледала и тя се оглеждаше в едно от тях така, че да може да нагласи останалите, за да се изучи от всеки ъгъл. С меко пухче напудри врата, гърдите и раменете си.

— В отпуска ли си?

От гърдите на Джейк се изтръгна нисък смях:

— Не. Омръзна ми да гледам само колове и прах. Напуснах.

— И какво смяташ да правиш?

Какво смята да прави ли? Да се скита докато излезе някаква работа. Можеше да печели малко пари на родео, достатъчно за да живеят той и конят му, достатъчно, за да посещава понякога игрални домове и да се наслаждава на възстановяването на жизнените си сили, което места като „Райските градини“ на Присила осигуряваха.

— Колко пътувания си направил досега, Джейк? Вече не мога да преброя колко пъти си се връщал във Форт Уърт, след като ходи по Севера.

— Аз също. Пътувах до Канзас няколко пъти. Веднъж изминах целия път до Колорадо. Не ми хареса. Иначе хубаво място, но безбожно студено — той скръсти ръце зад главата си, като се наслаждаваше на гледката на щръкналите зърна на гърдите й. Тя взе оцветен крем от малка кутийка на масичката и го сложи върху гърдите си. Размазваше го леко, почти любовно.

— А ти, Присила? Откога имаш това заведение?

— От пет години.

— И колко ти струваше?

„Часове по гръб“ — искаше й се да каже. Часове наред с потни, дебели фермери, които се оплакваха, че жените им не искат повече деца и им отказват съпружеските права, с груби каубои, носещи миризмата на обор със себе си.

Отначало беше работила в Джеферсън. Последната спирка на границата. Но когато железопътната линия пресече града и го отвори за търговия, Присила се премести във Форт Уърт — там се пресичаха пътищата на целия щат. Той беше шумен град, пълен с каубои, които нямаха търпение да изхарчат парите, спечелени от добитък.

Присила се погрижи реномето й да е на висота. В онези дни тя даваше на клиентите си еквивалента на това, което плащаха. Понякога даваше и повече. Тя беше популярна. Спести пари. Когато спечели достатъчно, отиде при един банкер, неин клиент, и тайно подписа полица за покупката на салона. Накупи всичко необходимо и го превърна в място за удоволствия от висока класа, което привличаше не само буйните каубои, но и собствениците на добитък, които ги наемаха. Не се поскъпи да направи разумна инвестиция и се разплати с банкера за две години. Като се изключи оскърблението за „приличното“ общество, установяването на Присила в района, известен като „Дяволското място“ не й създаваше особени финансови проблеми.

— Ако се нуждаеш от работа, винаги можеш да получиш тук — да раздаваш карти, или като охрана.

Джейк се засмя и постави празната си чаша до гравюрата.

— Не, Присила, благодаря. Аз съм каубой. Не обичам стени около себе си. Между другото, ако непрекъснато съм тук твоите момичета ще стоят като хипнотизирани. Не можем да си позволим това, нали? — подразни я той.

Присила се намръщи, обличайки черна сатенена рокля. Пурпурното перо в косата й сега беше заменено с черно блестящо перо с кристална закопчалка. Джейк Лангстън беше станал твърде едър за бричовете си. Тя сподави усмивката си, поправяйки се мислено. Джейк Лангстън винаги е бил твърде едър за брича си — никога не е страдал от дефицит, когато е ставало дума за мъжката му надареност. Тя незабелязано го погледна, докато слагаше черни дантелени ръкавици, покриващи пръстите и китките. Беше успял да стане дяволски привлекателен. Нищо чудно, че е толкова самодоволен. На времето косата му беше с цвят на коноп. Сега беше просветляла, но не много. Тези светлоруси кичури приличаха на маяк, привличащ жените като пеперуди към светлината на фенер. Кожата му беше загоряла. Дългите часове на слънце й бяха придали меден оттенък, който подчертаваше сините му очи. Около тях и в ъгълчетата на устните му се бяха образували ситни бръчици. Но вместо да развалят вида му, следите на възрастта добавяха нови достойнства към неговата привлекателност, които липсваха в младостта.