Сандра Браун - Свидетелката

То спря и го погледна, като посегна към лоста за скоростите.

— Добре де, какво чакаме? Хайде, поемай, деденце. Трябва да ида в града б-ъ-р-з-о.

Онемял, Елмо гледаше глупаво, с ръце вцепенени върху кормилото. То вървеше, то говореше. Дори можеше да го помирише. Но все още не можеше да повярва, че е истинско.

— Странна работа — възнегодува то раздразнено. — Като че ли не ми беше достатъчно онова, дето преживях, та и човекът, на когото сигнализирах да спре, се оказа тъпоумник. Наистина скапана седмица.

То размаха ръцете си пред изцъкления поглед на Елмо.

— Йо-хуу! Деде? Има ли някой тук? — мигна. — Направи нещо, за Бога. Какво ти става? Никога ли не си виждал гола жена? Или никога не си виждал естествено червенокоса?

Пепърдайн се събуди от суматохата в стаята на дежурните. Преди час той най-накрая се предаде на изтощението и легна на походното легло, което Шериданското полицейско управление бе сложило в неговото помещение.

Не вярваше, че може да заспи, а само да затвори очи. Но изглежда бе заспал дълбоко. И макар, че се събуди внезапно, чувстваше се освежен.

Той седна и провеси краката си на пода, точно когато един полицай нахлу в стаята му.

— Мистър Пепърдайн, добре е да дойдете там.

— Какво става? Намериха ли ги?

Можеше да се отнася за каквото и да е число хора, но Пепърдайн не уточни колко, докато следваше полицая в стаята на дежурните, където едно ченге говореше с мършав селянин в пуловер, а останалите дежурни се бяха струпали до прозорците, които гледаха над тревната площ пред общината.

— Какво, по дяволите, става?

Гневното му изреваване привлече вниманието на всички, включително и това на фермера, който се приближи към него, угоднически стискайки кепето си.

— Мистър Пепърдайн?

— Точно така. Вие кой сте?

— Името ми е Елмо Карни. Тя ми каза да дойда тук и да докарам мистър Пепърдайн. Никой друг — каза. Но аз ви се кълна върху светия гроб на жена ми, че не съм направил нищо неприлично или незаконно.

— Тъкмо бях тръгнал да закуся и тя се появи неочаквано насред пътя, гола както майка я родила и с размахани ръце. Почти ми прилоша на сърцето. Скочи направо в пи капа ми, тя…

— Извинете ме. Коя?

— Червенокосата лейди. Тя е от бузестите. Каза, че вие…

Пепърдайн не чака повече. Той се втурна към вратата.

— Ранена ли е?

— Да, сър, но както казах, аз нищо не съм й направил.

— Някой да ми хвърли палто. Сако. Нещо.

Един от полицаите излезе напред с жълта мушама за дъжд. Пепърдайн я сграбчи, излезе от стаята на дежурните и затича. Той мина на един дъх по коридора, през главния вход и слезе но стълбите. Не спря, докато не стигна до бледосиния пикай, паркиран до един от паркинговите часовници.

— Защо се забави толкова? — Рики Сю възмутена отвори вратата на пикапа и дръпна мушамата от ръката му. — Онези мъжаги достатъчно ме гледаха. — Тя хвърли презрителен поглед нагоре към прозорците, където няколко цинично ухилени лица все още надничаха.

Пепърдайн проследи погледа й. Заплашителният израз на очите му накара лицата от прозореца да изчезнат. Като се обърна отново към Рики Сю, той видя, че не може да упреква прекалено хората си. Както майка я е родила — по израза на фермера — тя беше невероятно живописна гледка.

След като обаче премина моментът на чисто мъжка реакция при вида на толкова много плът и така щедро изложена, професионализмът му надделя. Забеляза няколко неща едновременно. Стъпалата и краката й бяха покрити с втвърдила се кал. Цялата беше изподрана и в контузии. Стълбът коса се бе разпаднал и сега се вееше над голите й рамена и люлеещи се гърди, на които бе трудно да не се обърне внимание, дори когато се разглеждаха с професионална безпристрастност. Главата й отзад изглеждаше покрита с нещо сплъстено, което приличаше на засъхнала кръв.

— Имаш нужда от доктор — каза той.

— Може да почака. Трябва да поговорим.

— Но ти си била ранена.

— Пепърдайн, ти си гений — рече тя саркастично. Разтвори широко ръце, като му позволи още един поглед върху пълното й тяло. — Да започнем с това, че не съм красавица. И никога не съм във форма рано сутрин. Но никога не съм изглеждала толкова зле. Разбира се, че съм ранена, шушумига такава — извика тя. — Те се опитаха да ме убият.

— Близнаците?

— Значи твоите хора са се раздрънкали.

— Да, раздрънкаха се.

— Следенето на хора ли те е направило безмилостен, Пепърдайн? Възбужда ли те това?

— Наредих да те следят заради собствената ти сигурност.