Сандра Браун - Лъки

Нямаше да допусне госпожица Превзетост да се омете току-така. Той бе рискувал живота си заради нея. Единствено късметът и добре пресметнатите движения му бяха позволили да се отърве само с малка драскотина от ножа на Джак Ед. Окото му бе силно отекло и вече се бе затворило почти напълно, а главата го цепеше така, сякаш пробиваха черепа му с бургия. През следващите няколко дни щеше да изглежда адски зле и то само заради тази свадлива, нафукана червенокоса неблагодарница.

Червенокоса? Той се замисли. Ами да, нещо такова. Тъмно-червеникаво-кафява. Кестенява.

Как щеше да се покаже с такова лице пред майка си и Чейс, който тази сутрин бе подчертал колко важно е за тях да не се забъркват в никакви неприятности?!

Сондажната компания „Тайлър“ щеше да се изправи пред фалит, ако не успееха да убедят банката да им позволи да изплащат само лихвите по заема и да отложат изплащането на дълга поне с още шест месеца. Точно затова бе крайно нежелателно Лъки да се разхожда из града с насинено око. Кой изобщо би се съгласил да отпуска заем на някакъв побойник и кавгаджия!

След смъртта на татко — му бе казал Чейс сутринта — всички се отнасят към нас твърде скептично и смятат, че ти и аз няма да можем да управляваме така добре, както той.

— По дяволите, не е наша вината, че цената на нерафинирания петрол падна толкова ниско и се задържа така дяволски дълго време.

Едва ли бе необходимо да говори за това. Нестабилният нефтен пазар и катастрофалното му влияние върху икономиката на Тексас не беше тяхно дело, но те нямаше как да не понесат съответните последици. Оборудването, което „Тайлър Дрилинг“ бяха дали под наем, бездействаше почти напълно през последните няколко месеца и те дори се шегуваха, че ще трябва да го наръсят с нафталин.

Братята отчаяно се опитваха да вложат капитал в най-различни предприятия, за да си осигурят работа и стабилни доходи. Но междувременно банката ставаше все по-предпазлива и нетърпелива по отношение на най-големите заеми, които бе отпуснала. Макар че повечето от членовете на управителния съвет бяха техни дългогодишни приятели, дори и те не можеха да си позволят да проявят състрадание в този момент, когато толкова много банки в цялата страна и особено в Тексас фалираха.

— Най-доброто, което можем да направим — беше му казал Чейс, — е да им покажем, че искрено възнамеряваме да им платим веднага щом можем, че искаме да съживим бизнеса и че сме решени да стоим настрана от всякакви неприятности.

— Това, последното, се отнася за мен, предполагам.

Чейс добродушно му се усмихна.

— Сега, когато аз вече се задомих и се прибрах вкъщи при любящата си съпруга, ти си котаракът в семейството. От теб се очакват лудориите и неприятностите.

— Е, може би съвсем скоро и аз ще трябва да спускам кепенците — унило отбеляза Лъки.

Брат му веднага схвана завоалирания намек и попита:

— Как е Сюзън?

Само при спомена за Сюзън Лъки изстена. А може би изстена, защото след като излезе с Мустанга на междущатската магистрала, превключи скоростта и здраво натисна газта, раната на корема пак се отвори и силно го заболя.

— По дяволите тази жена — изруга и натисна педала на газта докрай, като се опитваше да намали разстоянието, което го разделяше от просветващите пред него задни габарити на колата й.

Не бе наясно какво щеше да направи, когато най-сетне я настигне. Може би просто щеше да я накара да му се извини заради високомерното си отношение към него, след като той бе рискувал живота си, за да я предпази от сексуален тормоз.

Но като си припомни презрителния начин, по който го бе изгледала от горе до долу — сякаш бе топче дъвка, залепнало на подметката на обувката й, той осъзна, че никак няма да му е лесно да измъкне извинение от нея. Тя изобщо не приличаше на превзета глупачка.

Жени! Те бяха неговото проклятие и неговата радост. Не можеше да живее с тях. Но бе дяволски сигурен, че не можеше да живее и без тях. Безброй пъти, особено след някои твърде мъчителни авантюри, се бе заричал да се въздържа от всякакви връзки с жени, но дълбоко в себе си знаеше, че това са обещания, които никога няма да спази.

Той обичаше жените. Обичаше дрехите им, джунджуриите им, аромата им. Обичаше смеха и сълзите им и, макар често да го докарваха с това до лудост, той обичаше дори натрапчивата им страст към подробностите. Обичаше у тях всички онези неща, които ги правеха по-различни от него самия — като се почне от влудяващия им навик да плащат с дребни пари, вместо да развалят едра банкнота, и се стигне до конструкцията на телата им. Според мнението на Лъки, който бе познавач в това отношение, женската кожа бе едно от най-чудесните неща, които Бог някога е сътворявал.