Сандра Браун - Лъки

— Искам да престанете. Държите се като…

Литъл Алвин не й обърна повече внимание отколкото би отделил на досадна муха. Той замахна с ръка към нея, перна я през лицето и от устата й бликна кръв. Ударът я събори назад.

— Ти, кучи син такъв! — озъби се Лъки. Никой дивак, позволил си да удари жена, не заслужаваше честна и почтена борба. Като замахна с обутия си в ботуш крак, Лъки яростно го заби в слабините на противника си.

Литъл Алвин моментално замръзна неподвижен и за миг на всички им се стори, че единствено изтръгналите се от зяпачите въздишки на облекчение успяха да го задържат прав още известно време. След това той притисна ръце към удареното място и се отпусна на колене, а около него се разхвърчаха чаши и бутилки. Още няколко минути и очите му се замъглиха и той рухна по лице в локвата бира редом с Джак Ед.

Лъки пое шумно въздух, преглътна няколко пъти и предпазливо опипа подутото си око. С вдървена походка се приближи до жената, която се опитваше да спре кръвта от устата си с една книжна салфетка.

— Добре ли си?

Тя отметна глава назад и яростно го изгледа с блесналите си зелени очи. Лъки, който очакваше сълзи, възхищение и изблик на сантиментални благодарности и брътвежи, стреснато се взря в неприкрито враждебното й изражение.

— Много ти благодаря. — Гласът й бе злъчен и изпълнен със сарказъм. — Много ми помогна.

— Какво…

— Лъки — извика му барманът, — шерифът идва насам.

Младият мъж огледа пораженията из заведението и изпусна дълга въздишка. Навсякъде се търкаляха преобърнати маси и столове. Кръчмата изглеждаше така, сякаш току-що през нея бе преминал ураган. Изпочупените чаши, разлятата бира, разпилените по пода пепелници бяха превърнали помещението в истинска кочина, а двамата победени в борбата продължаваха да лежат сред мръсотията.

И на всичко отгоре, неблагодарната кучка, чиято чест така глупаво бе защитил, беше бясна от яд към него. Има дни в живота на човек, в които каквито и усилия да полагаш, както и да се стараеш, нещата вървят от зле по-зле.

Лъки подпря ръце на кръста си, наведе глава и промърмори:

— По дяволите!

Шерифът Патрик Буш изгледа Литъл Алвин и Джак Ед и невярващо поклати глава. Алвин се гърчеше на пода, стенеше и притискаше ръце към слабините си. Джак Ед имаше повече късмет и все още бе в безсъзнание.

Шерифът ловко прехвърли кибритената клечка от единия ъгъл на устата си в другия и погледна към Лъки изпод широката периферия на шапката си марка Стетсън.

— А сега ми кажи как стана така, че се сборичка с тези момчета.

— Трябваше да се досетя, че мен ще обвините за всичко. — Лъки изръмжа и прекара пръсти през гъстата си коса, като се опитваше да я махне от челото си.

Шерифът посочи към корема му.

— Боли ли те?

Едва тогава Лъки забеляза, че ризата му е раздрана и виси раздърпана, а ножът на Джак Ед бе оставил тънка, червена диря върху кожата.

— Няма нищо. Добре съм.

— Имаш ли нужда от линейка?

— Не, по дяволите. — Попи кръвта с краищата на разкъсаната си риза.

— Разчистете тая бъркотия тук — нареди шерифът на придружаващия го заместник. Обърна се към Лъки и попита: — Какво стана?

— Те й досаждаха, а на нея това никак не й харесваше.

Буш изгледа жената, която мълчаливо стоеше край тях и явно кипеше от гняв. Беше се опитала да си тръгне по-рано, но й бяха обяснили, че трябва да изчака шерифа, за да й зададе няколко въпроса.

— Добре ли сте, мадам?

Шерифът разтревожено погледна устата й. Беше подута, но кървенето бе спряло. И въпреки че устните й бяха неестествено подпухнали, в този момент бяха стиснати в сърдита и недоволна гримаса.

— Чувствам се чудесно. Чудесно се чувствах и когато местният Сър Галахад 3 3 Според легендата за крал Артур, най-благородният рицар на Кръглата маса. Името му е символ на благородство и почтеност. — Б.пр. реши, че непременно трябва да се намеси.

— Съжалявам — троснато я прекъсна Лъки. — Мислех, че ти се притичвам на помощ.

— Помощ! Ти наричаш това помощ! — Тя широко разпери ръце, за да покаже щетите, които бяха причинени на заведението. — Единствената ти заслуга е, че предизвика един напълно ненужен скандал.

— Вярно ли е това, Лъки? — попита шерифът.

Лъки яростно изгледа жената и едва успявайки да сдържи яда си, промърмори:

— Попитай свидетелите.

Шерифът бавно и методично разпита зяпачите. Всички с мърморене потвърдиха версията на Лъки за случилото се. Жената презрително ги изгледа един по един.