Дейвид Балдачи - Абсолютна власт

Кейт работеше върху обвинението, предявено към него във връзка с убийство при опит за кражба и изнасилване. Според законите на щата Вирджиния престъпникът трябваше да получи смъртно наказание. Този път Кейт реши да стигне до края. Никога преди не беше пледирала за смъртно наказание, но досието пред нея наистина си го биваше. Заслужаваше ли живот човекът, погубил по особено мъчителен начин деветнайсетгодишна студентка, която бе имала неблагоразумието да иде до магазина посред бял ден за чифт найлонови чорапи и нови обувки?

Кейт потърка очи и хвана косата си на опашка с ластиче. Огледа малката скромна кантора, претъпкана със стотици папки и дела. Дали работата й някога ще намалее? Едва ли. Дори и да настъпеха промени, нямаше да бъдат към по-добро. Единственото нещо по силите й бе да се опитва да ограничи най-тежката престъпност. Ще започне с екзекуцията на Роджър Симънс, закоравелия двайсет и две годишен убиец и най-непоправимия престъпник, на когото бе попадала през не особено дългата си кариера. Нямаше да забрави как я изгледа той онзи ден в съда. По лицето му не бяха изписани нито разкаяние, нито притеснение. Едно лице, което не оставяше илюзии у когото и да било. Също както дългия низ ужасяващи истории, започнали още от детството на обвиняемия. И все пак, това не беше неин проблем. Можеше да си спести поне размишленията за миналото му.

Тръсна глава и погледна часовника си. Отдавна минаваше полунощ. Реши да си налее още малко кафе. Трудно фокусираше предметите. Последният адвокат си бе тръгнал преди пет-шест часа. Чистачките бяха напуснали сградата преди три часа. Отправи се по коридора към кухничката. Дори един Чарли Мансън 1 1 Чарлс Мансън — американец, обвинен заедно с трима свои съучастници в убийството на Шарън Тейт и още шестима в Лос Анджелис през 1969 г. Мансън е имал последователи, наричани „семейството“, които са приемали наркотици заедно с него и са го смятали за свой духовен водач. — Б.пр. би изглеждал жалък аматьор в сравнение с чудовищата, развилнели се на свобода.

Наля си кафе и тръгна обратно към кантората. За миг се спря, за да се огледа в прозореца. Външният вид нямаше голямо значение за работата й. Помисли си, че не се е срещала с мъж близо година. Въпреки всичко не можеше да откъсне поглед от високата си стройна фигура. Навиците й да тича по пет-шест километра всяка сутрин не се бяха променили, макар и да поемаше по-малко калории в сравнение с преди. Преживяваше най-вече на кафе и бисквити. Позволяваше си по две цигари дневно, но искрено се надяваше някой ден да откаже пушенето изцяло.

Почувства се виновна пред тялото си, задето го товари с напрегнатата работа и стреса от ужасните престъпления, но какво да се прави? Нима би изоставила професията си, защото не изглежда като манекенка от корицата на „Космополитън“? Успокои се с факта, че тази хубавица полага двайсет и четири часови грижи за външността си. А нейната голяма грижа бе да наказва нарушителите на закона. От всяка гледна точка работеше на по-продуктивно поприще, отколкото една манекенка!

Опипа косата си. Време беше да я подкъси, но все беше заета… Лицето й още не бе засегнато от огромната натовареност, с която едва се справяше. Лице на двайсет и девет годишна жена, издържало четири години на сън по пет часа на денонощие и безброй процеси. Кейт въздъхна при мисълта, че хубостта му няма да се запази вечно. Спомни си годините в университета, когато бе разбила не едно сърце и външността й предизвикваше възхитените погледи на състудентите й. Сега, на прага на трийсетте, си даде ясна сметка, че това, което е приемала за даденост и с което често се е шегувала, няма да я съпътства още дълго. Подобно на много способности, които не забелязваме, докато не ги загубим, властта да накараш хората да затаят дъх, когато влезеш в стаята, бе едно от нещата, които Кейт трудно щеше да прежали.

Запазената външност бе наистина в противоречие с оскъдните грижи, положени за нея през последните четири години. Трябва да бе наследила ценни гени. От друга страна, мисълта за баща й не й създаваше чувството, че е имала кой знае какъв късмет. Той бе един крадец, който се преструваше на обикновен човек. Измамник, подвел дори собствената си съпруга и дъщеря си. Последният човек, на когото би могло да се разчита.

Седна на бюрото си, отпи глътка горещо кафе, добави още малко захар и се загледа в снимката на Симънс, докато разбъркваше тъмната ободряваща течност.