Максим Баринов - Лечение с жива и мъртва вода

Водата е вещество, което ни придружава през целия ни живот, от момента на зачеването до последния ни дъх. Човешкият зародиш се състои от 97% вода. При развитието си ние постоянно губим вода: към 8-годишна възраст в организма остават вече 77% от нея, към 25 години тя е 50–60%, а към 60-те намалява до 40%. Интересно е, че мъжкият организъм е по-богат на вода от женския: зрял мъж има 60–62% вода, а жената само 50%.

Живото същество представлява отворена енергийна система. За да може да съществува при достатъчно висока температура, организмът трябва постоянно да поддържа структурата си. Неговата „отвореност“ се изразява в непрестанно протичащата обмяна с околната среда — не само на енергия, но и на различни вещества.

Организмът поема вода, кислород, слънчева светлина и изхвърля в силната среда продуктите от тяхната преработка. По този начин структурата на живия организъм остава в норма.

Естествено е растящият организъм да приема повече енергия, отколкото отдава, а зрелият се нуждае само от поддържането й (пълноценно, разбира се).

Защо привеждам тази информация? Дойде време да поговорим за лечебните свойства на водата, за начините на нейното използване при лечението на едни или други болести. И нека започнем с ритуалите. Но ще стане дума не за магическите действия (тази книга не е за чудеса, а за реални факти). Аз самият (а и много от знахарите) предпочитам да наричам тези способи ритуали, тъй като те винаги се характеризират с определена последователност, точност и се придружават с редица задължителни действия.

Естествено е в народното лечителство да са създадени магически традиции, свързани не само с водата. Нашата задача е да видим зад тази „вещерска“ обвивка рационалното обяснение на един или друг ритуал. По-точно, това изначално беше моята задача, тъй като замисълът на книгата ме задължава да привеждам само истински достоверни факти. И аз за пореден път се отправих на път, този път в търсене на лечител.

Има лечители, чиито методи на лечение изцяло се основават на използването на свойствата на водата. Всеки такъв знахар задължително се придържа към определени ритуали — точни манипулации с водата. И трябва да кажа, че те имат не по-малко значение, отколкото спазването на всички дозировки при производството на лекарствени препарати.

Посещението ми при лечителя завърши с това, че за първи път в живота си лично станах свидетел на много любопитен ритуал — обмиване с вода . Ще отбележа, че не става дума за обикновеното миене на ръцете или на части на тялото, а тъкмо обмиване. За този термин настояваше самият лечител. Аз упорито наричах процеса умиване, а той твърдеше, че има голяма разлика между двете думи. Тъй като не съм специалист по отношение на ритуалите, се съгласих с него.

Лечителят ми разказа, че обмиването на ръцете и краката е ритуал, приет от много народи от незапомнени времена, и той се смята за един от признаците на голямо уважение към човека. Обикновеният сутрешен тоалет — измиването на кожата на лицето и ръцете с вода — премахва цялата „замърсена“ енергия, която се е натрупала през нощта.

Водата за различните манипулации се налива в точно определено време на денонощието. По този начин се отчита как се променя структурата на водата през денонощието. Обтриването на части на тялото на зазоряване или на здрачаване, обливането с изворна вода в полунощ — това е само малка част от лечебните ритуали (за които често се споменава във фолклора). А колко полезна за кожата е утринната роса!

Лечителят реши да ми покаже един ритуал, свързан с водата, докато го гледах, признавам си, че ми беше трудно да разбера какво точно прави. Но после той ми обясни, че всеки от знахарите си има собствен подход.

Иван (така се казваше знахарят) хвърли във водата восък, някакви камъчета, сребърни нещица. После ми каза, че други лечители обикновено слагат във водата горящи въглени, разтопен метал, восък, вещества от животински и растителен произход, после поставят скъпоценни или полускъпоценни камъни, злато, сребро. Всичко това в крайна сметка променя структурата на водата. Върху тази промяна е построен и самият ритуал, на нея се основава и получаването на лечебна вода. Така че никаква мистика тук няма.

Разбира се, особено значение има и прекият контакт на лечителя с водата. За целта съществуват много наричания, чийто смисъл е труден за разбиране от обикновените хора, неизкушени в магията. Основното тук, както си изясних, е редуващите се в определен ред набори от думи, като при това фразите се повтарят многократно.