Максим Баринов - Лечение с жива и мъртва вода

По заповед на Александър донесли съд, напълнили го с чудната вода, запечатали го и го предали за съхранение на верен слуга. Царят заповядал: „Ако някой отвори съда, ще предам на гибел него самия и целия му род.“ Александър, който знаел колко години ще живее (от предсказанието), решил, че когато настъпи часът на смъртта му, ще пие от живата вода, ще се възроди и ще стане безсмъртен. Но на неговите мечти не било съдено да се сбъднат.

Младата Панорея, дъщеря на Александър, веднъж видяла как царския слуга носи и внимателно пази някакъв съд. Любопитство обхванало момичето и тя помолила слугата да й каже какво съдържа съдът. Младежът (наричали го Юдней) отвърнал, че и той не знае отговора. Настойчивата Панорея умолявала слугата да й разкрие тайната на съда. Нещо повече, щом разбрала, че младежът е получил най-строга забрана от самия Александър, Панорея решила на всяка цена да узнае какво има в съда.

Девойката предлагала на Юдней несметни съкровища, заплашвала го… Верният слуга бил непреклонен. Тогава Панорея съблазнила младежа. Любовните клетви и нежните прегръдки сломили волята му, Юдней не устоял. В постелята, споделяна с красивата прелъстителка, той разкрил на царската дъщеря тайната на съда. Това била съдбоносна грешка: щом младежът заспал, Панорея го заклала и скрила тялото му в кошница. После взела съда и изпила цялото му съдържание, като също се обляла с живата вода. Мигновено станала невидима и безсмъртна. Така тя живее и до днес, съгласно преданието.

Разбира се, темата за живата вода е любима в руските народни приказки. Тези чудесни сказания носят забравени познания и сочат, че нашите предци са знаели за наличието и местонахождението на живата и мъртвата вода, добивали са я, като са се отправяли в гори и планини, за да спасят живота на близък човек.

От историята до нас са стигнали сведения, че от еликсира на безсмъртието са се интересували много владетели и религиозни дейци (например китайският император Цин Ши Хуанди (259–210 г. пр. Хр.), римските папи). Те дори са организирали цели експедиции, чиято цел била откриването на избора на „вечния живот“.

В Русия с търсенето и създаването на божествения еликсир се занимавал сподвижникът на Петър I, пълководецът генерал-фелдмаршал Яков Велимович Брюс (1670–1735 г.). Брюс сериозно се посветил на изучаването на различни науки, не отминал и черната магия и като че ли наистина създал неголямо количество такъв еликсир. Когато Брюс умрял, според завещанието му тялото му трябвало да бъде поръсено с приготвената от него жива вода. Но слугата, който отворил шишенцето, го изпуснал и част от течността се изляла върху ръката на покойника, а останалото се разплискало по пода…

В края на 20-те години на ХХ век гробът на Брюс бил отворен за препогребване. Какво било изумлението на очевидците, когато пред погледа им се разкрила невероятна картина — едната ръка на Брюс била нетленна…

И в наше време хората не са изгубили вярата си в чудеса, напротив: независимо от постиженията на съвременната медицина (а може би благодарение на тях) учени и ентусиасти не престават да търсят еликсира на вечната младост.

Анализът на архивните материали, оставени ни в наследство от древните мъдреци, сочи, че местонахождението на живата и мъртвата вода трябва да се търси в планините. Известно е, че вътре в планинските скални пластове има много полезни изкопаеми с голямо разнообразие на химичния си състав. Там, под земята, се намират енергийните и водните потоци, различни кухини, разломи. Подземните води се процеждат през пластовете планински кристали, влизат в контакт с тях (предизвиквайки различни химични реакции), променят се химически и енергийно, придобиват нови свойства. Освен това, като отмиват от пластовете ценни елементи, водите ги пренасят на други места, където се образуват утайки. Тъкмо там става формирането на загадъчната течност.

В днешно време учените добре знаят, че под голямо налягане всички камъни отделят капки течност (започват да „плачат“). При по-нататъшно повишаване на налягането камъните се разрушават. Пластовете на земната кора са подложени на изключително силно притискане и разтягане от силите на прилива и отделят вътрешна течност, която е различна за всеки вид полезни изкопаеми. Често пъти тези течности се натрупват в пещери, растат като кристали, израстъци, встъпват в съединения с други вещества, сгъстяват се, утаяват се.