Максим Баринов - Лечение с жива и мъртва вода

Нека не се задълбочаваме във философски размисли. Време е да разсъждаваме. Проблемът с чистотата на водата е актуален именно днес, независимо че по-голямата част от повърхността на земното кълбо (71%) е покрита с вода — морета и океани, чиято площ почти десет пъти превишава площта на повърхността на Луната.

Основните запаси от вода на Земята са в световния океан. Солените морски води са 94% от целия обем вода, а делът на сладководните източници е по-малко от 2%. Само 0,025% от прясната вода се намира в течно състояние и в достъпни за хората места. 1,6% от водата е скована от могъщи ледове, а 4% са подземните води — област на активен водообмен.

Количеството прясна вода в почвата, реките, езерата и другите водоеми е само 0,025% — относително скромно число от гледна точка на общите запаси от вода. И дори и от този неголям процент хората не могат да се възползват изцяло. Далеч не всяка сладка вода е годна за пиене.

Водата, която сме свивали да наричаме чиста, за съжаление не се оказва такава — в смисъл, че благоприятно въздейства на човешкия организъм. И това, трябва да се признае, съвсем не е новост. Хората са знаели за качествата на прясната вода от незапомнени времена.

До наши дни се стигнало описанието на Витрувий — архитект на Древния Рим, който се занимавал с водоснабдяването на града и проектирал водопроводи за осигуряването на питейна вода за гражданите.

В този документ Витрувий пише, че ако в някакво селище види „цветущи физически и нравствено жители“, това означава, че хората в това място пият доброкачествена вода всеки ден през целия си живот.

Английската кралица Елизабет I през XVI век издава указ за учредяването на премия от 10 хиляди лири стерлинги за изобретателя на евтин способ за опресняване и обезсоляване на водата.

Един век се сменял с друг, научнотехническият прогрес стигал фантастични висини, сумата на премията, благодарение на лихвените проценти, нараствала… Но възнаграждението и до днес не е намерило своя собственик Така че имайте го предвид. Може би именно вие ще станете негов притежател.

Химическата формула на водата Н2О е всеизвестна, но водата за милиарди години, образно казано, се е наситила с цялата таблица на Менделеев. В световния океан са разтворени милиони тонове злато, сребро и други метали. Във водата се съдържат огромни количества соли, тя може да се оцвети, да помътнее от наличието на микроскопични частици или живи организми, да разтвори огромно количество соли, газове, например сероводород (благодарение на които впрочем е придобил славата си курорта Мацеста), да се загрее до 100 °С или повече, или да се охлади до невероятно ниски температури. Водата може да бъде алкална (мека, като например водата от Нева) или киселинна (твърда)…

В пречистената питейна вода, която и пием, в неголеми количества се съдържат метали, като желязо, манган, цинк алуминий, калций, натрий, сулфити и други компоненти.

По данни на ЮНЕСКО почти във всякаа страна съществуват проблеми с водоснабдяването заради недостиг на източници на прясна вода от високо качество. Изследванията са установили тясната връзка между заболяванията на черния дроб, жлъчния мехур, задстомашната жлеза и количествата вредни примеси в питейната вода (пестициди). Те нерядко стават причина и за преждевременни раждания, психични разстройства, прояви на старчески маразъм и др.

Във всички времена народите са създавали легенди за живата и мъртвата вода, а древният лекар Хипократ смятал чистата вода за най-доброто целебно средство.

Вие вероятно неведнъж сте слушали да ползата от водата от разтопен лед, а също за лековитите свойства на водата от извори, планински източници и др. Различните взаимодействия в природата — например триенето на водата в камъчетата в планинския ручей като че я зарежда, тя се йонизира и става много полезна за организма. Тези процеси впрочем пораждат и ефекта на наелектризирания планински въздух, на въздуха край водопадите. Струва ми се излишно да добавям, че този въздух притежава уникални свойства и оказва лечебно въздействие върху организма.