Максим Баринов - Лечение с жива и мъртва вода

Трудно е да се оцени значението на водата на Земята. Това е средата, където протичат всички основни химични реакции, създаващи живот. Живата клетка се състои от 60–99,7% вода, а организмът на възрастен човек с тегло 65 кг съдържа средно 40 л вода. Със сигурност всеки от читателите се е срещал с тези данни поне веднъж в живота си. Но независимо от обичайността, която водата е придобила в човешките очи (предимно заради своята достъпност и необходимост), тя е едно от най-загадъчните вещества на нашата планета. В научните среди и до днес не стихват дискусиите по повод много от нейните качества и характеристики. „Бяло петно“ си остава природата на произхода на водата на Земята, а също и „водните артерии“, които са скрити от очите ни…

Водата притежава широк спектър от физико-химични свойства. При съприкосновяването си с растителния и животинския свят тя проявява по различен начин качествата си — като обогатява организма с жизнена енергия или я отнема от него. Водата при определени условия може да свети в тъмнината, да не замръзва при температура до –100 °С, да оказва лечебно или разрушително въздействие.

Било забелязано например, че ако се полеят селскостопански култури (например памук в Средна Азия) с вода от подземен източник реколтата се увеличава с 30% и повече, което било невъзможно да се постигне при напояването с вода от каналите. Случайност ли е? Съвсем не. Работата е там, че водата в откритите водоеми много по-интензивно отдава жизнената си енергия на силното пространство — под въздействието на вятъра, кислорода и други фактори. Не случайно в древността водата за поливане на нивите се доставяла от планините по подземни тунели (в зависимост от релефа на местността, те понякога се разполагали на дълбочина от няколко метра до 400 метра). В Иран например дължината на такива тунели е над 160 хиляди Километра. Съгласно преданията от Байкал тръгват три такива тунела, които са на още по-голяма дълбочина. Ако се вярва на легендите, те са били създадени от древна цивилизация, но и до днес по тях тече жива, енергийно наситена вода.

Водоемите с целебна вода, процеждаща се от дълбините на земята, може да се открият в най-различни ъгълчета на нашата планета. В Русия най-известни са находищата в Сибир и в Далечния изток. Те са познати отдавна на местните народи. Към изборите водят пътечки, утъпкани от животни, там те лекуват своите рани, възстановяват силите си. Отиват там и хора, строят се лечебници, санаториуми…

Как са откривани такива водоизточници? От древни времена за знак, сочещ хубава вода, се смятат могъщите стари дървета. Редом с тях хората са създавали поселищата си, като разчитали на дълъг живот и крепко здраве за цялото племе, а по-късно за общините или градовете. Писмени източници на различни народи споменават за необикновените лечебни свойства на водата, която помага за зарастването на рани, избавя от болести, продължава живота и дарява младост.

През XVI век испанските завоеватели научили от местните индиански народи за съществуването на извори с жива вода на островите в Карибско море и Атлантическия океан и организирали специална експедиция за тяхното издирване. Жива вода не намерили, но затова пък открили островите от Антилския архипелаг и редица целебни извори, разположени на тях.

А колко легенди и предания са свързани с чудесните води! Ще ви разкажа една от тях.

В един от паметниците на древноруската литература от XIV век се описва историческия поход на Александър Македонски (356–323 г. пр.Хр.) по Траверса (древна планинска верига, която днес обединява Кавказ, Памир, Тян-Шан). Уморена от дългия поход, войската на великия пълководец спряла за почивка в подножието на планината, където войниците случайно намерили няколко извора, бликащи изпод камъните, с кристално чиста вода. Един от войните взел сушена риба и се приближил към извора, за да я измие. Пуснал я във водата и бил смаян, когато рибата оживяла и бързо се скрила в дълбините.

Войнът не знаел, че това бил райски извор с жива вода. Младежът веднага се явил пред Александър и му разказал за случилото се. Александър първоначално не повярвал, но все пак решил сам да провери достоверността на донесението. Царят се приближил към извора и пуснал няколко сушени риби във водата — те тутакси оживели и отплували също като щастливата си предшественица.