Максим Баринов - Лечение с жива и мъртва вода

— Излиза, че не напразно търговките винаги пият чая от чинийката? — изключително заинтригуван попитах аз.

— Разбира се! Тази стара руска традиция е високо научна! В самовара чаят непрекъснато кипи, водата става жива. И в чинийката тя ще си остане жива. Ако се пие от чаша, водата започва да се полимеризира — и става мъртва. Безполезна, а често и вредна.

— Как така? — прекъснах обясненията на професора, а същевременно си помислих разтревожено: „Та аз само от чаша пия чай, че при това и от голяма…“

Професорът през това време продължи:

— Още Менделеев е обърнал внимание, че водата притежава и киселинни, и алкални свойства. Водата е неутрална само в големи обеми. В самовара големите мехурчета излитат, остават само малките — няколко молекули водна пара. Водата в тях е чиста, без примеси, високо активна.

Тя бързо утолява жаждата. И е лековита — по свойствата си прилича на водата от минералните извори в Трускавец. Но ако престои, тя се полимеризира, става мъртва — лепкава и неактивна. Лечебните свойства изчезват.

— Но сега с вас успяваме да пием жива вода от чинийките, нали? — побързах да се осведомя, докато наливах в чинийката си поредната порция от димящата ароматна напитка.

— Естествено. Аз самият само така пия чай. Въобще самият процес на пиене на чай е много полезен. Не е случайно, че преди са пиели чай дълго. Постепенно човек започва да се поти, организмът отделя ненужните шлаки, в клетките старата, мъртва вода се заменя с нова, жива и активна.

— Как водата става мъртва? — зададох накрая „болния“ за мен въпрос.

— Лесно е да се разбере, ако си спомните как ядете диня. Когато е току-що разрязана, диненият сок е прекрасен и на вид, и на вкус. Но щом изтече в чинията, остане там известно време, вече не е вкусен. Значи, вече е успял да се полимеризира. Същите процеси протичат и в изстиващата вода. Соковете от диня, краставици, пъпеши, минералната вода са примери за естествена жива вода. А спящата вода е пример за такава вода, но получена изкуствено, която все пак притежава същите свойства. В спящата вода полимерните вериги са къси, а при изстиването й те се удължават. При охлаждането малките мехурчета се превръщат в по-големи, които изплуват на повърхността и изчезват. Молекулите на такава тежка вода не са нужни на организма. А малките молекули са необходими.

— Споменахте за минералната вода в Трускавец.

— Да, в Трускавец водата се пие само прясна, не се бутилира — само тогава тя е лечебна. Тя не бива да се налива в бутилки, както „Нарзан“ или „Боржоми“, и да се отнесе вкъщи — лечебните й качества ще изчезнат.

— Чувал съм, че не бива една и съща вода да се кипва два пъти. Освен това казват, че водата от стопен лед е полезна…

— Водата трябва да кипи постоянно, за да се разрушават големите полимерни вериги. Но не силно, да плиска. В това отношение самоварът е потресаващо изобретение. Хубави са медните самовари, а още повече сребърните, тогава водата допълнително се пречиства и се насища със сребърни йони. Докато водата от стопен лед съвсем не е полезна за организма, както се твърди: тя е силно полимеризирана, а организмът не приема големите вериги. Те не могат да преминат през системата на капилярите и мембраните. За активно осигуряване на жизненост е нужна „надребнена“ вода, жива.

— А как се усвоява водката? — зададох на професора друг мой „болен“ въпрос.

— Черният ни дроб играе ролята на филтър и в първия половин час след изпиването на чашка или на по-голяма чаша водка тя не се усвоява. Пиещият не се напива веднага — ето защо си налива втора, че и трета… А когато алкохолът попадне от черния дроб в кръвта, вече е късно: твърде много е изпил. Този ефект се вижда най-добре, когато на премръзнал човек му дадат да пийне алкохол — той се стопля, но не се напива! А пък хитрите американци измислиха уискито със сода. Мехурчетата СО2 съдействат за усвояването на алкохола почти мигновено. Човек се опиянява в зависимост от това колко е изпил. Същото става и като се пие шампанско… Да ви сипя ли още чай?

Ето така си поговорихме с професора. Тръгнах си след четири часа, много доволен и изпълнен с решимост да продължа своите търсения. Вече много ясно си представях следващите си действия: да отида в библиотеката, да изуча книгите, които ми даде професорът, и разбира се, да се впусна в интернет. В наше време без интернет сме заникъде.

Какво научих за най-простата и същевременно най-загадъчната течност, която ни придружава всекидневно? Доста много. Ще споделя с вас целия натрупан от мен материал, но постепенно.