Джулия Барет - Дързост

Мнението на Елизабет за новата двойка бе възторжено. Тя прекалено дълго бе наблюдавала мъките на своя приятел архитекта, породени от несподелената му любов. Сега можеше да поздрави зълва си за нейното съгласие да приеме щастливия живот с човек като него.

— Аз поздравявам сама себе си, скъпа моя, заради твоето израстване — каза Елизабет. — Ти ще имаш сигурността на едно семейство, в което никога няма да има сръдни. Не съм виждала този млад мъж да остане и десет минути безмълвен, каквото и да се случи. Мистър Дарси и аз отдавна бяхме решили, че няма по-щастлива двойка от нас, но сега ви заявявам най-тържествено с цялата си сестринска обич, че пожелавам да бъдете толкова щастливи, колкото сме и ние.

Доколко успешно се справиха с тази задача нашите млади приятели, оставяме да преценят читателите ни. Достатъчно е да кажем, че те достигнаха блаженството, без да имат за това нужда от пари и тяхното семейство, свързало се в младостта по любов, съзряваше с всяка следваща година за взаимното упование и уважение.

Съседите понесоха тяхното неописуемо щастие с търпима любезност, която с издигането на репутацията на Лий-Купър ги освобождаваше от напрежението, намаляваше социалната нетърпимост и съпътстващото го презрение към човека, сред чиито приятели бе самият принц регент. Дори сър Джефри се успокои, макар и по-бавно. Той видя, че неговите кръщелници са щастливи в семействата си и най-после заяви, че заради тях ще си затвори очите за неравенството помежду им и ще се съгласи да общува отново с тях. Заради истината, трябва да се каже, че той направи това по-малко заради благополучието на Дарси и Джорджиана, отколкото, привлечен от компанията на Елизабет. Но тъй като истината никога не излезе наяве, той и неговите приятели от аристократичен род можеха до края на живота си да намират упование: те — в неговата необикновена снизходителност, а той — в тяхното превъзходство над останалите.

Благоденствието на мистър и мисис Дарси бе осигурено не много дълго след женитбата им, с появата на братовчеда на малката Елизабет Бингли в Пембърли. Джефри Фицуилям Дарси бе спокойно по нрав и хубаво момченце, но странно сериозно, което неговата майка с гордост отдаде на необикновената му интелигентност, проявена още в детството. През време на първите му пет години основната грижа на майка му бе как да го разсмее.

Лидия Уикъм изпрати съпруга си с много сълзи и сърцераздирателни обещания да отиде при него при първата възможност. Още щом осигури достатъчно пари, тя ще замине при него… след това се оказа, че ще тръгне, още щом излекува душевните си рани от раздялата им… по-късно се разбра, че се кани да отпътува, още щом завърши килимчето, което е обещала на майка си преди Архангеловден. Много скоро си пролича, че след толкова „още щом“, трябва да се добави и едно „никога“. И наистина, Лидия, която откри, че предимствата на съпружеството са за предпочитане при липсата на съпруг, реши да остане завинаги с майка си. Тя задоволяваше задълженията си на съпруга с някой друг случаен поглед към образа на нейния отсъстващ любим или изстискваше някоя сълза, когато й напомняха за него.

Мисис Бенет, доволна, че нейната любима дъщеря е до нея, скоро поведе отново обичайния си живот. Двете прекараха много полезни вечери в любящата компания на мисис Филипс, когато тя се оправи от нещастието си. Дамите играеха вист или обсъждаха възможността някой друг полк да бъде разположен край Меритън. Мери, освободена по този начин от задължението да бъде единственото утешение на майка си, скоро се премести в Хънсфордското паство, за да бъде със сестра си Кити. А тя наистина се омъжи за мистър Бийсли и вече с много по-добър нрав и разбирания, благодарение на съпруга си, посрещна с открити обятия сестра си. Тя, от своя страна, реши да й се отплати и започна да разнася супата, която Кити готвеше, на бедните семейства. Едновременно с това Мери им четеше и своите проповеди, които обаче оставяха хората в недоумение и далеч не така радостни, колкото бяха преди идването на госпожицата месия.

Що се отнася до капитана и мисис Хейууд, никой повече не ги видя в Англия. Мистър Бингли научаваше често от писмата на Каролайн за техните пътувания из континента, за забележителностите, които разглеждаха във всяка столица. Той четеше редовете от нейните писма и се вживяваше в тях, възхищавайки им се. И толкова бе заслепен от тях, че никога не се запита, щом като всичко е толкова прекрасно, защо влюбената двойка никога не се застоява на едно място повече от година.