Джулия Барет - Дързост

Джорджиана очакваше младият мъж да подеме разговор, но на него изглежда му доставяше удоволствие просто да я наблюдава мълчаливо, докато Джорджиана не осъзна, че могат да останат така безмълвни цяла вечност. Затова най-накрая, осъзнала с известно раздразнение, че поне един от тях трябва да предложи някаква безобидна тема за разговор, тя реши да се възползва от една от най-елементарните аксиоми за благовъзпитаните момичета, а именно: всеки член на висшето общество трябва на всяка цена да бъде в роднински връзки със себеподобните си.

— Моля ви, мистър Лий-Купър, кажете ми дали не сте случайно в родство със семейство Лий от Девъншир? Мистър Джордж Лий, макар аз още да не се познавам с него, е близък приятел на нашия кръстник, сър Джефри Портланд.

— Учудвам се, че ме питате. Лий е често срещано име. Нашите семейства може и да са свързани, но не мога да разбера защо вие с такава лекота, с охота допуснахте, че това е възможно.

Независимо от волята си, Джорджиана бе жегната от тона му:

— Има значение — отвърна тя. — Ако вие бяхте свързани с това семейство, щяхте по всяка вероятност да знаете отговора на въпроса. Мистър Лий е първи братовчед на самия дук на Норфолк.

— Така ли? — запита той без особено въодушевление. — В такъв случай означава ли това според вас, че всеки един човек с достойнства е свързан по някакъв начин с аристокрацията? Жалко е да ви разочаровам, скъпа моя мис Дарси, но в моето семейство, доколкото на мен ми е известно, няма нито един барон или граф. И все пак ние смятаме себе си също така достойни за уважение, както и доста други семейства и много по-достойни от болшинството.

Джорджиана не знаеше какво да каже. Високомерието на мистър Лий-Купър бе съвсем явно дори тук в гостната, след като се бе проявило вече веднъж в парка. И то произтичаше от един млад мъж, който макар да бе ценен заради значителния си талант, нямаше абсолютно никакви други връзки в обществото! Без съмнение, мистър Лий-Купър бе много надарен, но беше също така вироглав и прекалено самоуверен. А само допреди малко, докато се любуваха на Пембърли, двамата бяха напълно единодушни в мненията си. Какво не му достигаше, какво не беше наред сега?

Конфузната ситуация се разсея с идването на слугите, които донесоха закуските. Джеймс Лий-Купър яде с охота от всичко, апетитът му ни най-малко не беше пострадал от пререканието. А и младият мъж не даваше вид да съзнава, че е казал нещо не в реда на нещата. Джорджиана отбеляза с изненада колко успешно се справя той с различните видове месо на подноса: както се оказа, мистър Лий-Купър съвсем не бе толкова горд, че да презре благата, поднесени на масата.

След като Елизабет прочете внимателно писмото, би могло да се каже, че то не й причини никакви вълнения, напротив — донесе огромно облекчение. То изразяваше най-топлите поздравления на мисис Бенет към прескъпата й Лизи, съдържаше възторжени отзиви за великолепния бал, за роклята на Лизи, за щедростта на уважавания от нея Фицуилям и завършваше с уверения за подобреното й здраве, както и с намерението на двамата — мистър и мисис Бенет, да посетят Дарбишър за няколко дни през идните две седмици. Всеки един, получил такова жизнерадостно послание, би трябвало да се почувства ободрен.

Но не и Елизабет. Тя познаваше небрежната ръка на майка си доста добре, за да не забележи тревогата, която други биха пропуснали. Нещо повече, самото внезапно решение на мисис и мистър Бенет да посетят дъщерите си, както и намеците на майка й за „някои семейни затруднения, появили се през последните седмици“, говореха за спешност, която противоречеше на тона на писмото. Въпреки уклончивите думи на мисис Бенет що се отнася до източника на затрудненията, които я тревожеха, дъщеря й бе обзета от лоши предчувствия.

А и не беше толкова отдавна времето, когато неблагоразумието на Лидия за малко не разруши репутацията на семейството им. Елизабет си спомняше прекалено добре страданията на онези дни и много се страхуваше да няма някакво ново нещастие. Но нейните неотложни задължения като стопанка на Пембърли изискваха вниманието й и я отклоняваха от предчувствията за тревога. Затова тя потисна лошите си мисли и побърза към гостната.

Там намери двамата млади да седят увлечени в разговор пред доста опразнения поднос. Лицето на Джорджиана бе поруменяло, изражението на лицето й се бе оживило — признаци, за да реши човек, че разговарят приятелски. Само преди малко, когато Елизабет ги остави за минути, зълва й не изглеждаше така добре настроена към архитекта. Би ли могла нейната неприязън към него да се стопи така бързо? С млад мъж като Лий-Купър, Елизабет предполагаше, че е това е твърде възможно. Той можеше да предразполага към себе си с многото си познания, с умението си да говори изразително.