Джулия Барет - Дързост

Мисис Дарси, останала с Лий-Купър, побърза да изглади конфузната ситуация:

— Мистър Дарси и аз имахме вече удоволствието да се възхитим на вашия талант в архитектурата — каза тя, когато и те тръгнаха след току-що отдалечилата се двойка. — Когато посетихме лейди Хардуик преди повече от два месеца, бяхме изумени от вашите постижения в дома й. Никога преди това не бях виждала Хардуик Хол, но мистър Дарси ме увери, че след промяната той е надхвърлил всичките му очаквания. Бях особено приятно изненадана от онова, което сте направили в библиотеката. Според мен книгите, като най-скъпи приятели, са достойни за най-привлекателната стая в къщата. Вие сте успели да ги разположите точно там.

— Вашият вкус ви прави чест, мадам — отговори Лий-Купър, поласкан от думите й. — Прекалено много хора изсипаха куп похвали за по-ефектните, дори показни неща като картинната галерия и парадното стълбище. А сред моите любими работи са били винаги по-семплите стаи, макар да са единици онези, които имат вкус и могат да го забележат.

На Елизабет не можеше да не й направи впечатление увереният му тон. Този млад мъж изглежда не страдаше от излишна скромност, но в случая тя бе склонна да му прости, защото той не само имаше талант, а причисли й нея самата към малката група на ценителите.

— В такъв случай двамата с вас имаме сходен вкус — каза тя. — Ние с мистър Дарси сме напълно уверени, че вашата работа в Пембърли няма да наподобява толкова много други модерни нововъведения, които променят дома до неузнаваемост, до ръба на поносимото.

Двамата продължиха пътя си като разговаряха оживено за глупавите прищевки на някои хора да правят прекалено много реконструкции. Лий-Купър, разпален от темата, си припомни за една неотдавнашна поръчка:

— Трудно ще повярвате, но скоро отказах поръчката на една госпожа, чието име със сигурност ви е известно. Отказах да направя проект за дом на нейния любимец — тигър, подарък от съпруга й, който живее в Рангун, Индия!

— Наистина ви вярвам — засмя се тя. — Ако бях женена за такава дама и аз бих направила всичко възможно, за да остана в Рангун, Индия.

— Колко лесно им е на хората от висшето общество, които тичат след модата, какво лекокрило щастие е за тях да не се обвързват с оковите на здравия разум. Умереният тон в техните среди става все по-необичаен. В последно време, както се чува, те все повече се възторгват от птичарници. Човек може да си помисли, че нашата английска природа е останала без птици и се налага да ги внасяме от Виржиния или Ява.

Така, разговаряйки, те наближиха къщата, като доброто настроение на Елизабет не я напусна през цялото време. Независимо от прекалената откровеност на архитекта, тя усещаше, че мистър Лий-Купър е без съмнение човек, който заслужава да бъде почитан. Та дори и повече, той много й хареса.

През това време капитан Хейууд вървеше напред с Джорджиана и използваше чудесната възможност да сподели с нея на дълго и на широко колко благосклонна е била съдбата, като му е осигурила невероятно щастливо пристанище — иначе казано, че бе намерил такава привлекателна компания в нейно лице. След което изпадна във възторжени възпоминания за приятното им изживяване от предишната вечер. Възпоминания, изпълнени с възклицания за удоволствието, което му бе доставил празникът.

— Аз съм просто един непохватен мъжага — добави той в един момент към казаното досега, — за когото, признавам си, е по-лесно да застане лице в лице с бурята в морето, отколкото във вашите бални салони. Но всичките тези страхове, които изпитвах от изисканото общество, бързо изчезнаха благодарение на топлия прием от страна на снаха ви и още повече — тук той се поклони — от ваша страна.

Джорджиана бе смутена от подобно внимание и поруменя без да може да отговори нищо.

— Тогава разбрах — продължи капитанът, — че съм бил далеч от скъпата Англия прекалено дълго. О, мис Дарси, само един поглед към вас под короните на тези величествени буки и нежни брези ме кара да се самосъжалявам за така дългото ми изгнание. Колко прекрасен е Пембърли!

След което й се усмихна с такава истинска наслада, че младата лейди най-после доби кураж да отговори.

— Вашата поява на бала напълно ме изненада. И представа нямах, че към семейството на моята леля принадлежи човек, който така храбро участва в защитата на нашата родина.

Капитанът беше много доволен от това признание и се наклони към нея — сякаш, за да й каже още нещо. Но в същия момент двамата забелязаха, че техните компаньони са ги приближили и той бързо се отдръпна.