Джулия Барет - Дързост

— Каква чудесна утрин — провикна се възторжено Хейууд. — И — той внезапно промени тона си — колко неприятно е, че обстоятелствата не ми позволяват да прекарам повече време тук, в Пембърли.

Мисис Дарси, малко учудена от тези думи, все пак му предложи лека закуска преди тръгване, но капитанът енергично се възпротиви. Той знаел със сигурност, както заяви, че гостоприемството в Пембърли е първокласно, знаел, че кухнята тук е прочута из целия район на Мидландс, но вече се бил застоял прекалено дълго. След което хвърли поглед към Джорджиана и неочаквано бързо си тръгна.

— Какъв стремителен млад мъж — отбеляза Елизабет, докато го наблюдаваха как върви припряно към конюшнята, — но поне е прав в едно, утрото наистина е чудесно. Тази разходка сред чистия пролетен въздух бе истинско удоволствие. Мисля, че можем да го удвоим, ако влезем незабавно в къщата и продължим разговора си около масата, хапвайки студено месо и кейк. Мистър Лий-Купър, вие, разбира се, ще се присъедините към нас?

Младият мъж се отзова на предложението с готовност, като отговори, че утринната му обиколка е била доста дълга и малка закуска преди да продължи работата си би била за него добре дошла.

Елизабет искаше да чуе точно това: тъкмо тази сутрин мисис Хеджис бе изпекла пай с гълъби… но онова там на север в небето изглеждаше облак… извън всякакво съмнение бе, че по-ревностните привърженици на модата вече са запознали мистър Лий-Купър с новото увлечение — закуска на тревата, но точно сега те трябва незабавно да влязат в къщата.

Той се засмя при последните й думи и я последва, докато Джорджиана едва сдържаше растящото си раздразнение. Тя бе очаквала с не по-малко желание мига, в който ще остане насаме с Елизабет, за да си поговорят. И понеже ценеше мнението на снаха си, днес, освежена от разходката и след като бе сложила в ред мислите си, бе добила онази увереност и присъствие на духа, които обкръжаващите я близки хора не можеха да не приветстват. Колко разсъдлива би трябвало да изглежда тя тази сутрин в очите на Елизабет, така премерено деликатна и колко малко се бе замаяла всъщност главата й от романтичното ухажване на капитан Хейууд!

Но мистър Джеймс Лий-Купър провали всичко. Първо се появи съвсем неочаквано в градината и обърка размислите й; от друга страна отношението му към капитан Хейууд бе явно грубо. А сега, ето го тук отново да се натрапва и което е най-лошо от всичко, възползвайки се от поканата на мисис Дарси! Идеше й да се разплаче.

Когато групичката наближи залата, насреща им се появи мисис Рейнолдс, която носеше писмо, пристигнало от Лонгборн. Елизабет го пое, обзета от лошо предчувствие: какви ли неприятни вести имаше в него. Макар нито една от тях да не знаеше точно защо, все пак и тя, и Джейн, бяха разтревожени от това, че майка им не можа да дойде на отминалото празненство. Двете сестри отдавна знаеха за нервните кризи на майка си и вече бяха свикнали с тях, но това, че те могат да я принудят да пропусне бал в Пембърли, трябваше да означава наистина нещо лошо!

Тревогата на Елизабет бе толкова остра, че тя не можа да отложи за по-спокоен момент прочита на писмото. Затова помоли компаньоните си за извинение. Този въпрос не търпи отлагане — оправда се тя — и двамата ще трябва да продължат известно време без нея. Бе спокойна, че мис Дарси ще се погрижи добре за техния гост. И така, оставяйки домакинството в ръцете на горката Джорджиана, Елизабет се усамоти в една по-спокойна стая.

Залата, в която Джорджиана въведе гостенина, по общо мнение бе една от най-изисканите в къщата. А тази сутрин изглеждаше особено красива, светлината от север проблясваше по мебелите и дамаските, докато зад високите прозорци испанските кестени на поляната и гористите хълмове в далечината вече бяха започнали да се раззеленяват. Всеки ъгъл на стаята бе облян от светлина, всеки кът бе красив.

Но честолюбието на мис Дарси бе така накърнено, че тя оставаше сляпа за чудесните гледки в стаята и навън в природата. Отново остана сама с този млад мъж, който объркваше мислите й, който сега стоеше съвсем непринудено пред голямата камина, като у дома си — на Елизабет това вероятно не би оказало въздействие, но за Джорджиана означаваше, че трябва да изтърпи гостенина, като му окаже при това подобаващо внимание.

Първото й задължение бе да поръча закуски и с него тя се справи бързо. Но след като даде нарежданията си, а слугите се отправиха да ги изпълнят, след като запита мистър Лий-Купър дали не намира огъня за прекалено силен, а той й отговори, че го обича точно такъв, между двамата настъпи тишина.