Красимир Бачков - История с кожух

— Да! Като преживееш детинските си представи за любовта, ще се убедиш, че такава е истината за всеки от нас, колкото и да не си го признаваме.

— Е, жалко! — усмихна се горчиво той. — Жалко за теб Мария, ако наистина си вярваш на това, което казваш!

Тя го гледаше тъжно през дима на цигарата си и не каза нищо, докато той не стана да си върви.

— Чао! — тихо промълви тя, сякаш смазана под тежестта на решението, което бе взела за себе си. Той й кимна и си излезе.

Седмица след това имаха последни часове с Морев. Денят бе петък и някой бе пуснал слуха, че на другия ден ще стане годежът на Мария с доцента. Всички тайно наблюдаваха двамата, но те поне засега не удовлетворяваха много любопитството им. В междучасието си говореха и пушеха заедно и само веднъж Морев хвана момичето за ръката с поглед на влюбен пор. Вече свършваше последният час, когато Сашо стана и отиде при доцента. От джоба на поизтърканото си вълнено яке извади няколко зелени банкноти и ги подхвърли на катедрата:

— Ето ви вашите двеста долара! Купете си нов кожух за сватбата и дано сте щастливи с Мария!

Морев като уплашен кон се дръпна назад, но се окопити от изненадата и изблея:

— Значи ти си бил негодникът, който ми разсипа кожуха?

— Да, аз бях! — почти с безразличие отвърна студентът.

— И защо го направи?

— Ей така — за по-весело! Иначе как щяхте да си купите нов кожух?

— Да, прав си! — измърмори доцентът, като преброи и прибра парите. — Аз пък ще ти върна майтапа, като ти пиша двойка на изпита!

Всички следяха напрегнато необичайната ситуация, затова думите на Сашо, макар и тихо казани, се чуха ясно до последните редове:

— Майната ти, смотльо! — след което се обърна и напусна стаята.

— Сашо, чакай! — силно отекна женски глас и студентите, онемели от изненада, проследиха с невярващи очи Мария, която бързо се спусна между банките. На вратата тя спря рязко и се обърна към слисания доцент:

— Можете да пишете двойка и на мен! — и после изчезна.

Една минута тишина в залата виеше като сирена, докато едно от момичетата стана и без да поглежда преподавателя, тръгна към отворената врата. След него се хлопна втора банка, трета и студентите мълчаливо излязоха от залата. Морев стоеше, изцъклил учудено очи и недоумяваше.

По стълбите Мария настигна Сашо и го спря. Хвана го за ушите и усмихната го целуна:

— Идвам с теб! — после отпусна ръце и ги уви с любов около него. Втората им целувка бе дълга и изпълнена с желание и надежда.

Край тях минаваха студенти и преподаватели, разбиращо се усмихваха и продължаваха по своите работи в този ден, който сякаш изведнъж бе станал по-светъл и чист за всички!

© 2006 Красимир Бачков

Източник: Авторът

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/3073)

Последна редакция: 2007-07-04 21:10:01