Красимир Бачков - История с кожух

— Защото си е така, Бебчо! Върви си плати на една проститутка да те направи мъж и тогава се ежи на мадамите!

В настъпилата след това тишина, Хулио Иглесиас заблудено напяваше за любов от касетофона на заведението. Сашо стана, бръкна в джоба си и остави пет лева на масичката. Обърна се и излезе. Мария извади цигара и едва на третото щракане запали. Ядосана, захвърли запалката и всмукна възможно повече дим. Не й стана по-добре.

През седмиците които се заредиха след това, на всички от потока стана ясно, че между Морев и Мария има някаква връзка. Виждаха ги заедно на едно или друго място в града и първоначално се присмиваха, защото доцента ходеше без връхна дреха — само по дебел пуловер и с черен чадър в ръката. Гледката ставаше още по-смешна, когато бяха двамата, защото той като кавалер държеше чадъра над главата на момичето, а сам ходеше под снега. По-добродушните започнаха да съчувствуват на доцента, по-късно и да оправдават поведението на Мария. В крайна сметка, неприятният и известен в целия град със скрънзалъка си Морев, бе доста богат. Притежаваше голям апартамент с гараж в центъра на града. Имаше и „Мерцедес“ /който почти не караше/, а за парите му, вложени в банките се носеха слухове, един от друг по-невероятни. За тъпата история с кожуха никой не споменаваше и дума. Сашо се изгуби нанякъде, отсъстваше по няколко дни от лекции. Двамата му приятели почти го отписаха — освен че странеше от тях, държеше се студено и неприветливо с всички. По-информираните среди в института говореха за предстоящият годеж между Мария и доцента и се чудеха на промяната у последния. Някак подмладен за своите тридесет и осем години, Морев един ден се появи с дънки и шарена скиорска грейка. Градският поп да беше тръгнал по плувки из града, пак не би събудил такъв интерес у хората. На всичко отгоре, всеки божи ден, та дори и през почивните, той подаряваше по един червен карамфил на Мария. На приятелките си тя обясняваше, че той всъщност не е толкова лош, само дето е голям особняк и отчужден от всякакъв вид удоволствия. Не можело да се очаква и нещо повече от един йога, нали? Защото като такъв, научил на доста полезни за здравето неща и нея самата. Повечето недоумяваха, но следяха с интерес развоя на събитията.

Един ден в края на лекциите, Сашо получи бележка от Мария. В нея пишеше: „Ще те чакам в барчето, където бяхме последният път. Ако желаеш ела, дължа ти нещо!“

Изведнъж в него се взриви надеждата, че нещата могат да се оправят и се обърна към нея усмихнат. Тя го гледаше преднамерено хладно и той се почуди за какво ли ставаше дума тогава.

След малко, седнали на същата масичка в бара, двамата избягваха да се гледат в очите и накрая Мария започна:

— Не мисля, че това те интересува, но за мен е важно да го знаеш. Ако не ти се слуша, си тръгвай!

Той вдигна рамене:

— Щом съм тук, значи ме интересува!

Тя продължи:

— Добре! Та, преди две години почина майка ми! Можеха да я спасят, но нямахме толкова пари за операция в чужбина. Беше най-свестния човек, когото съм познавала изобщо!

Тук тя спря, защото се виждаше, че се вълнува. След малко с накъсан глас продължи:

— Имах и приятел, когото обичах! Но той също си отиде — пак в тая проклета чужбина, която нищо не дава без пари, но всички отиват в нея точно заради гадните им пари. Така или иначе отдавна знам, че няма да се върне, защото вече е женен там. Има дори и дете. — Тя бръкна в чантичката си и извади пакет цигари. Нервно запали и сякаш на себе си заговори:

— Не мога да кажа, че обичта ми към хората ми е донесла нещо хубаво досега. И не мисли, че се оплаквам или се оправдавам по някакъв начин. Просто искам да знаеш тия неща, преди да ме съдиш за намерението ми, да се омъжа по сметка за Морев.

Сашо я гледаше отчаяно. Нищо не каза, но се пресегна за цигара. Запали я и пое с отвращение лютивия дим. През последния месец и половина бе пропушил, но цигарите така и не му харесаха. Всеки ден работеше по пет шест часа на един частен строеж и пушеше за да се топли, когато съвсем премръзнеше. Забеляза, че Мария гледа засечените му, напукани и почернели ръце и побърза да ги скрие под масата.

— Знам, че си добро момче и ако можех да избирам, нямаше да се закопавам с доцента — продължи Мария. — Харесваш ми, но ми е писнало да живея в мизерия. Морев поне от нея ще ме изкара, като се оженим. Виждаш ли, решила съм веднъж да си уредя разумно живота и аз. В крайна сметка всичко се върти около парите!

— Така ли мислиш? — малко наежено я запита Сашо.