Пейо Яворов - Румъния, Сърбия и Гърция

Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да имат едно право върху гърба на Македония и едно макар полуоправдание за въшата си работа спрямо тоя гръб; Румъния, Сърбия и Гърция трябаше да намерят една причина за намеса в македонския въпрос и един, макар полублаговиден предлог за явната си македоноедска игра в него.

Румъния разтършува с посребрен фенер македонските планини, та видя куцовласите.

Сърбия напълни с грешно злато джебовете на стотици македонски просяци, та купи сърбоманите.

Гърция — по-честита от Румъния и Сърбия — намери готови по някои села гъркоманите, по някои градове гърците.

Румъния, Сърбия и Гърция посочиха „сънародниците“ си в Македония, посочиха тяхното съществуване като едно свое право за по-малък или по-голям дял от македонската земя — дял, който тряба да бъде заменен според румънските сметки с равностойно възнаграждение от свободно българска страна или присъединен според сръбските и гръцките сметки направо към днес подвластните им области.

Те не могат прочее да се примирят с една революционна организация, която по една твърде проста и много естествена логика на обстоятелствата се опира само, или почти само, върху българските плещи в страната.

Румъните, сърбите и гърците се поставят наместо българите в Македония и разсъждават: Тия хора се борят отчаяно, тия хора проливат кръв, тия хора ще отвоюват свободата си, ще станат господари на съдбините си и тогава — не може инак — ще поискат обединението си с българите от Мизия и Тракия.

Поне румъните, сърбите и гърците биха постъпили така; правете, каквото щете, ескимосите не могат повярва, че главното предназначение на спармацетовите свещи е да служат на човека вечер, а не за вечеря!

Румънските, сръбските и гръцките държавници ни обявиха за страшни врагове на румънските, сръбските и гръцките късогледо разбрани задачи. Те се наредиха рамо до рамо с турците и употребиха против нас в подкрепа на последните всички не за човещината оръжия, с които може да си послужи едно лошо намерение.

Освен това те злоупотребиха с простотията на куцовласите, сърбоманите, гъркоманите и гърците в Турско, като направиха за тях народен идеал онова, което е само държавна похота, и като им накитиха македонските българи с петна, зъбища и нокти, каквито можеха да видят само в домашните си огледала; те злоупотребиха с простотията на тия куцовласи, сърбомани, гъркомани и гърци, та ги окумиха като пети колела в жалките свои държавни каруци, на които е съдено може би да се изполомят в македонски камънаци…

Днес куцовласите, сърбоманите, гъркоманите и гърците, живущи в Македония, държат спрямо нас поведението на румъните, сърбите и гърците вън от Македония, или — все също, поведението на техните представители — посланици, консули и др. — в Турция.

Те, възползувани от близостта си до нас, понякога тъй зорко ни следят и предават, че надминават самите платени шпиони на хьокюмата. Те, възползувани от близостта си до нас, понякога тъй зорко ни следят и предават, че надминават самите платени шпиони на хьокюмата. Техните доноси, па и техните клевети са разорили вече десетки села, опропастили са вече стотини семейства, погубили са вече хиляди човеци! Разбира се, нашата организация всякога е полагала старание да не остане длъжна никому, без разлика на българин, влах, сърбин, грък или какъв да било друг, като е плащала всекиму според неговата заслуга — и никой не ще я обвини за туй…

Ний работим за свободата на един край, дето господствува най-отвратителната тирания в света. Ний ратуваме за свободата на два милиона хора, кадърни за самостоятелен политически живот, свободни за всестранен граждански напредък. И като виждаме северозападната и североизточната опасности, с които ни застрашава както настоящето, така и бъдещето, мечтаем за дружбата на ония, които са застрашени от същото място и които — уви! — тъй малко ни разбират…

Да, като е дума за Балканската конфедерация , в чието име поне нашите инородни съграждани — които желаеха ли, биха ни познавали — трябаше да ни окажат известна помощ, ако не с благоприятно действие, поне с въздържане от шпионско противодействие.

Най-после, стана ли дума върху „народността“, която тряба да бъде с време „охранявана“, ний ще кажем, че уважаваме чухдото за право на чуждо уважение към нашето. И ний обичаме своята българска народност, ала с една възвишена обич, която не допуща завист или омраза към другите.