Пейо Яворов - Засилването на андартските чети

Напоследък Гърция пак занимава европейското обществено мнение с изстъпленията на своята андартска политика в Македония, както и с изявленията на своите министри.

Засилването на андартските чети и зачестяването на единичните покушения над видни българи в някои градове представя един вид демонстрация против радикалното реформено предложение на Англия, което според официалните изявления на ръководителя на гръцката външна политика министър Скузес щяло „да влее масло в огъня, като усили племенните вражди в Македония, вместо да внесе успокоение“. Това поменатият гръцки министър е „счел за дълг“ да съобщи на европейските кабинети чрез подведомствените си дипломатически представители в странство по повод английския проект. А за да се подкрепи и с реални доказателства това гледище на атинския кабинет по английското предложение, зачестиха, както никога досега, терористическите атентати в градове като Солун пред очите на европейските представители; увеличиха се четите и техните изстъпления — с една реч, на андартското движение в Македония се даде нов тласък.

Преди няколко дена пък телеграфа съобщи за състоялото се в Солун събрание от представители на гръцките и сръбските терористически комитети, в които се е взело решение за една обща и повсеместна акция против българския елемент и организацията. Тоя факт съвсем не ни изненадва. Негласният съюз на гърците и сърбите, които действуват с еднакви средства, едните от север, а другите от юг и преследват всеки за себе си една и съща цел: омаломощаването на българския елемент и спечелването му за националната си кауза — тоя съюз сега става формален. Непосоедствен резултат на това съюзяване ще бъде засилването на сръбско-гръцкия терор над българите. За нас не съществува ни сянка от съмнение, че сигналът за формалното съюзяване на сръбските и гръцките терористи в Македония е даден от респективните огнища на сръбската и гръцката терористическа пропаганда — от Белград и Атина. И белградските, и атинските вестници през последните месеци говореха за наложителността от едно по-тясно сближение между Сърбия и Гърция. Повдигнатият железопътен въпрос и последвалото английско предложение, по отношение на което гледището и на двете въпросни държави е отрицателно, дадоха повод за разменяване на взаимни любезности между Белград и Атина: двете страни си обещаха взаимна поддръжка в постъпките си пред Портата за издействуване железници: атинският градски съвет наименува една улица „Карагеоргиевич“, а белградският побърза да отплати с прекръстяването на една белградска улица на името на гръцкия национален герой и поет от освободителните борби Ригас Фереос. Това бе — както духовито бележи един албански вестник, издаван в Кайро — капара, разменен между двете „загубени държави“, които се договорили да отстъпят: едната (Сърбия) — южна Албания, т.е. Епир, а другата (Гърция) Стара Сърбия.

Загрижеността на сърби и гърци за своето „сигурно наследство“ в Македония при сегашната фаза на реформеното дело ни напомня тяхната неприятна изненада при оповестяването на мюрцщегската програма преди 4 години и завземането им да наваксат „изгубеното време“ чрез четнишки терор. Английското предложение, което е решителен етап към автономията, не можеше и сега да не се схване от сърби и от гърци като сериозна опасност за техните македонски тежнения, понеже Македония и нейното население нямат друго значение за Сърбия и Гърция освен като обект за разширение на техните граници. Отрицателното отношение на сърбите към предложението на Грея се изрази в привидно равнодушие, в многозначително спотайване; от друга страна, обаче се туриха в действие всички задкулисни средства от страна на сръбската дипломация за компрометиране на предложението. Гърците, наопаки отстояват много по-непресторено и открито своето становище, еднакво със сръбското. Те не крият своето недоволство от Англия, която коренно е изменила своята политика на Близкия изток и от противница на Санстефанска България при Биконсфилда сега се явявала най-ревнива изразителка на „панбългарските замисли“. Те отхвърлят категорично предложението на Грея като „несъстоятелно“ и предпочитайки от двете зла по-малкото — се обявяват за руския реформен проект.

Всеки проект, носящ в себе си зачатъци на бъдеще автономно управление, предизвиква у гърци и сърби припадъци и страх относително бъдещето на Македония — на тази „класическа сръбска и гръцка земя“.