Уилям Шекспир - Том 2. Комедии

какъвто съм, превърнахте ме в шут!

ОЛИВИЯ

О, как дори обидата изглежда

красива върху тези два корала,

извити от презрителния гняв!

По-лесно престъпление се крие,

отколкото любов. Напразно ние

потулваме я в тайник съкровен.

Нощта на любовта е като ден.

Цезарио, в моминство, чест и име,

във всичко туй, което ний цениме,

кълна ти се: обичам те така,

че на страстта от бурната река

повлечена, сама към тебе ида,

забравила разсъдък и обида!

Но туй, че ти издадох свойта жажда,

не бива твоя отклик да охлажда.

Навярно ти се виждам твърде смела,

но бих на твое място предпочела

пред друг несигурен любовен лов

една приета сигурна любов.

ВИОЛА

Пред вас кълна се с двете си ръце,

че тези мои тяло, дух, сърце

преди и днес, и в бъдни времена

не ще владее ни една жена…

като не смятам себе си… но вече

от доста време времето изтече.

От днес натам не ще ви нося аз

покъртващия плач на своя княз.

ОЛИВИЯ

Но все таки минавай! Току-виж,

едно сърце успял си да смекчиш.

Излизат.

В дома на Оливия.

Влизат сър Тоби, сър Андрю и Фабиан.

СЪР АНДРЮ

Не, честна дума, няма да остана нито минутка повече!

СЪР ТОБИ

И защо бе, отрово жива? Защо си решил така?

ФАБИАН

Вярно, сър Андрю, трябва да ни кажете защо.

СЪР АНДРЮ

Защото племенницата ви е по-благосклонна към прислужника на княза, отколкото към мен! Видях ги в градината!

СЪР ТОБИ

А тя видя ли те, човече? Ти това ми кажи!

СЪР АНДРЮ

Както аз ви виждам сега!

ФАБИАН

Тогава тя ви е дала почти сигурно доказателство, че ви обича!

СЪР АНДРЮ

Ама вие за магаре ли ме смятате?

ФАБИАН

Мога да ви го докажа пред съда на вярното чувство и здравия разум!

СЪР ТОБИ

А те са били върховни съдебни заседатели, преди още Ной 272 272 Ной (библ.) — еврейски патриарх, който според преданието спасил живота върху земята от всемирния потоп; посъветван от бога, той построил голям кораб (ковчег), в който взел по една двойка от всеки животински вид. да скове ковчега си.

ФАБИАН

Тя нарочно е показала благосклонност към младежа, за да пришпори ревността ви, да разтърси задрямалата ви дързост, да хвърли в сърцето ви искра и сипе сяра в жлъчката ви! Трябвало е вие да се приближите до нея и с няколко звънки духовитости, изсечени в момента от монетния двор на вашето остроумие, така да смачкате фасона на хлапето, че то да си глътне езика! Това е чакала графинята от вас, но вие сте направили засечка. Тя ви е подхвърлила един безценен, двойно позлатен случай и вие сте го изпуснали, за да отплавате към студения север на нейното настроение. Сега ще чакате сред ледовете като висулка в брадата на холандски шкипер, докато не възстановите честта си с някой подвиг в полето на храбростта или на политиката.

СЪР АНДРЮ

Предпочитам полето на храбростта, не мога да търпя политиците. Те са толкова лоши, колкото тези пуритански глави, дето се водят по ума на Роберт Браун 273 273 Роберт Браун — основател на пуританска секта, който се борел за разделянето на църквата от държавата (към 1580 г.). !

СЪР ТОБИ

Добре, залагай тогава на храбростта! Извикай княжеския пратеник на двубой и го направи на решето! Племенницата ми ще узнае, че си го надупчил, а, честна дума, една храбра проява представя мъжа по-добре в очите на желаната жена от похвалите на най-хитрия сватовник.

ФАБИАН

Само така, сър Андрю!

СЪР АНДРЮ

Но някой от вас ще трябва да му отнесе моето предизвикателство!

СЪР ТОБИ

Това да е! Върви и го напиши с войнствена ръка! Бъди гневен и кратък! Може и да не бъде много умно, стига да е красноречиво и да има в него въображение. Обиждай го, колкото мастилото позволява! Ако го назовеш два-три пъти на „ти“, няма да е лошо. И натъпчи толкоз измислици, колкото биха се побрали в листа, ако той би бил широк като чаршаф за сватбен креват. Стъпи му на шията и го просни да съхне! От перото ти жлъч да тече, па макар и да е гъше! На работа!

СЪР АНДРЮ

А вие къде ще бъдете?

СЪР ТОБИ

Ще дойдем в стаята ти. Бързай!

Сър Андрю излиза.

ФАБИАН

Личи си, че ви е скъп приятел!

СЪР ТОБИ

По-скоро аз съм му скъп. Вече съм му излязъл към две хиляди чиста пара.

ФАБИАН

Той писмото ще го напише, и то невиждано, но вие как ще го предадете?

СЪР ТОБИ

Като нищо! А ти гледай да накараш младежа да му отговори! Бас държа, че ще трябва с въжета и волове да ги теглим един към друг. Андрю, ако го изкормиш и намериш в дроба му 274 274 „…в дроба му…“ — по Шекспирово време черният дроб бил смятан за едно от вместилищата на страстите и смелостта. толкоз кръв, колкото бълха да си намокри крачето, аз ще изям останалата му анатомия!