Уилям Шекспир - Том 2. Комедии

СЪР ТОБИ

Искаш ли да ми стъпиш на врата?

СЪР АНДРЮ

И на моя!

СЪР ТОБИ

Готов съм да си изиграя свободата на барбут и да ти стана роб до гроб!

СЪРАНДРЮ

И аз съм готов!

СЪР ТОБИ

Ти го унесе в такъв сън, че когато всичко се разсее, той съвсем ще откачи!

МАРИЯ

Не, кажете наистина: подейства ли му?

СЪР ТОБИ

Като „Spiritus vini“ 267 267 „…spiritus vini…“ (лат.) — винен спирт. Изглежда, акушерките от епохата са обичали да се почерпват след раждането на детето. на акушерка!

МАРИЯ

Тогава, ако искате да видите плодовете на шегата, наблюдавайте как ще се държи пред господарката ми! Той ще се появи в жълти чорапи, а тя мрази този цвят. Той непременно ще е кръстосал връзките си, а тя не може да търпи тази мода. И най-после той постоянно ще се усмихва, а това е най-неподходящото, което би могъл да измисли при нейното жалейно настроение. Това стига, за да предизвика гнева й. Следвайте ме, ако искате да сте свидетели на избухването му!

СЪР ТОБИ

До портите на пъкъла с тебе, дяволче остроумно!

СЪР АНДРЮ

И аз!

Излизат.

В градината на Оливия.

Влизат Виола и Шутът със свирка.

ВИОЛА

Да пази бог тебе и музиката! Ти май живееш на гърба на свирката си.

ШУТЪТ

Не, господине, на гърба на черквата.

ВИОЛА

Защо? Да не си клисар случайно?

ШУТЪТ

Не, но домът ми е на гърба на черквата, тъй че може да се смята, че живея на гърба й.

ВИОЛА

Тогаз би могло да се каже също, че кралят спи с просякинята, ако тя нощува край някой ъгъл на двореца му; или че черквата се крепи на твоята свирка, ако си я забравил, подпряна на зида й.

ШУТЪТ

Би могло, разбира се. Каквито времена са настанали, господине! Всяко изречение може да се обърне като велурена ръкавица. Сега опакото става лице като нищо!

ВИОЛА

Да, някои тъй подмятат ту насам, ту натам думите, че те олекват съвсем.

ШУТЪТ

И понеже и имената са думи, бих искал сестра ми изобщо да не бъде кръстена.

ВИОЛА

Това пък защо?

ШУТЪТ

Защото, ако мнозина й подмятат името, току-виж, станала лека жена. Освен това, откак ги постегнаха напоследък 268 268 „…откак ги постегнаха напоследък…“ — намек за указа от 1600 година, с който са били въведени в Англия цензурни ограничения. , думите станаха още по-изврътливи — истински мошенички!

ВИОЛА

Изясни се, ако може.

ШУТЪТ

Там е работата, господине, че за това трябва пак да се употребяват думи, а те, както казах, са станали така фалшиви, че просто не ми се ще да имам вземане-даване с тях.

ВИОЛА

Ясно. Виждам, че си голям веселяк и пет пари не даваш за нищо.

ШУТЪТ

Не е точно така, господине, но, виж, за вас наистина не давам. И ако затова казвате, че не давам пет пари за нищо, то следва, че вие сте нищо, тъй че ставайте невидим моментално!

ВИОЛА

Слушай, ти не си ли шутът на графинята?

ШУТЪТ

Не, господине. Графинята няма шут при себе си, тъй като още не е омъжена. Виж, когато се омъжи… Защото съпрузите приличат на шутовете, както херингите — на сардинките, тоест те са по-големи риби от тях. Щом искате да знаете, аз съм не шут на графинята, а неин домашен словоизопачител.

ВИОЛА

Неотдавна те видях при княз Орсино, весели глупчо!

ШУТЪТ

Глупостта, господине, е като слънцето — трябва да свети навсякъде и би ме натъжило, ако тя навестяваше вашия господар по-рядко, отколкото моята господарка. Впрочем забелязах, че и вашата мъдрост се въртеше около него.

ВИОЛА

А, щом се залавяш и с мене, бягам! Дръж, това е за тебе!

ШУТЪТ

Дано боговете не те забравят при следващото разпределение на бради!

ВИОЛА

Честна дума, ще ти призная, че жадувам за една брада, макар че не искам да поникне на моето лице… Дали господарката ти си е у дома?

ШУТЪТ

А дали, ако това си намери една лика-прилика, двете няма да се размножат?

ВИОЛА

Веднага, стига да ги събереш и да ги пуснеш да работят.

ШУТЪТ

Бих взел занаята на сводника Пандар 269 269 „…на сводника Пандар…“ — име на сводника, използван от Троил в историята за Троил и Хризеида. Троил — герои на средновековен роман, използващ за фон Троянската война, чиято фабула по-късно е била разработвана от Чосър, Бокачо и Шекспир. Романът разказва за любовта на един от синовете на троянския цар Приам, Троил, към Хризеида, дъщеря на гръцкия жрец Калхас. , само и само да дам на този Троил една Кресида.

ВИОЛА

Разбрах те. Бива те да просиш.