Александър Ангелов - За жанра изобщо и за петте убийства конкретно

Някои читатели не обичат пародиста. Считат, че той паразитира върху образци, създадени от други, опошлява и сваля на по-нисък ред оригинални творби. Разбира се, има и такива, чиито пародии плачат за собствените си карикатури. Но когато сам си служител на жанра — какъвто е случаят с Шеверски (автор на десетина криминални романи), — способността да стилизираш, да се вмъкваш под кожата на чуждия автор не може да не бъде оценена. Тя е белег на допълнителен артистизъм и определена критическа способност. Налице е съчетание между писателското умение да се строят конструкции в рамките на канона на криминалния жанр и силно развит усет за анализ на литературната форма от дистанция, което не е привично за всеки писател.

Изразил тези възможности, Шеверски води твърде интересна игра. Неговите загадки действително вървят по две линии. Но едновременно с това той никъде не се превъплъщава изцяло, запазва себе си, не коментира открито образеца, който визира. Така привидно я госпожица Барлов, и Барлие, и Барлоу, и Барлсон, и Барлич са си само негови герои. Обаче ако вникнете дори само в имената и дадете воля на асоциативните си възможности (Барлоу-Марлоу например), ако се взрете в типажа на детективите, ако не пропуснете умело вмъкнатите характерни за отделните автори ситуации и реакции, ако не позволите на интригуващото действие да ви наложи бързо темпо на четене и обърнете внимание на „постоянните епитети“ и повтарящите се елементи в новелите (черната лекарска чанта, сините дрехи — рокля, пеньоарче, хавлия, обръщението „синко“, имената на героите — Пиер, Питър, Пьотр, Пер, Петриша и пр.), непременно ще разкриете усмивката на автора. Тя сякаш иска да ни каже, че той не само отлично знае тайните на жанра, за да изгражда своите произведения, но е разкрил и шперца, с който пристъпват към него прочутите му колеги. Способността да стилизираш (а не да паратизираш) оневинява в случая понятието пародия и му възвръща онзи съществуващ теоретично семантичен товар, който в ежедневния ни език често олеква.

Така че тук става дума не за фейлетонна пародия, достойна най-много за хумористичната страница на вестника, а за такова „преобръщане на ръкавицата“, което покрай детективската история носи допълнителни литературни и общокултурни ценности. Приятно четене.

© 1982 Александър Ангелов

Сканиране, разпознаване и редакция: Борис Борисов, 2009

Издание

Йежи Шеверски. Пет пъти убийство

Полска. Първо издание

Народна култура, София, 1982

Рецензент Огнян Сапарев

Редактор Методи Методиев

Художник Светлана Йосифова

Художник-редактор Ясен Васев

Технически редактор Божидар Петров

Коректор Лиляна Малякова

Jerzy Siewierski. Pięć razy morderstwo

Warszawa, Iskry, 1976

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10411]

Последна редакция: 2009-02-08 16:37:59