Илия Ангелов - Тъжният клоун

— Първата ми работа сутрин е да изпия две чаши вода. Водата измива всички киселини, останали в стомаха. Никога не ям топъл хляб, а вечер пия само по един чай от липов цвят. Месото го пека толкова много, че да стане почти твърдо. Кисело мляко ям всеки ден по една кофичка, ама преди да го хапна, го разбивам хубаво, за да му излезе въздуха.

За разлика от бай Иван, майката на Парцалев беше много сговорчива и живо се интересуваше за работата ни, за пътуванията ни и нашите изяви. Леля Веска беше лъчезарна жена. И сега си спомням топлия й поглед и усмивка. Тя беше главната жизнена сила на семейството, въпреки, че през последните си години се движеше трудно, заради болки в краката. Безкрайно грижовна за семейството и дома, лично се занимаваше и с гардероба на сина си.

Леля Веска и майката на Стоянка Мутафова се познаваха и често се чуваха по телефона особено, когато тандемът Стоянка Мутафова — Георги Парцалев беше много актуален. Когато Стоянка Мутафова станала „народна артистка“, майка й позвънила на леля Веска и тревожно споделила с нея новината:

— Веске, Стояна са я направили народен артист — и замълчала като мислела, че Мутафова са я понижили в работата.

Леля Веска, без да му мисли, рекла:

— Не се нервирай, от тези комунисти, човек всичко може да очаква.

— Така хубаво я успокоила, — ми разказваше Парцалев, — че майката на Мутафова се разплакала по телефона. Час по-късно като разбрала, че това звание е по-високо от „заслужил“ артист леля Веска й позвънила отново и й казала:

— Не се тревожи, ами се радвай. Това е хубава новина. Трябва да почерпиш за нея. Стояна са я повишили.

По-късно, през 1985 година, в предаването си „Всяка неделя“ Кеворк Кеворкян гостуваше на сем. Парцалеви в дома им на бул. „Ленин“ 39 (сега „Цариградско шосе“). Разговорът се водеше на живо за всичко около Парцалев и неговото семейство. В един момент Кеворк запита леля Веска:

— Другарко Парцалева, мислила ли сте някога, че вашият син ще стане толкова известен актьор?

— Разбира се, отвърна тя със закачлива усмивка.

— Е, откъде бяхте толкова сигурна?

— Знаех си, че ще стане артист и то добър, защото от малък много ме лъжеше, като порасна започна да лъже по-малко. Сега вече не лъже. Сега хората го лъжат, защото много вярва в тях. Иначе мене… понякога пак продължава да ме лъже.

Усмивката й се усили и очите й заблестяха. Такава беше леля Веска. Хуморът бликаше от всяка нейна дума и това качество може би Парцалев бе наследил от нея. Той често казваше:

— Тя, майка е такава. Все ме смята за малък и ми се бърка в живота. А аз като добър син трябва да слушам.

И наистина Парцалев беше силно привързан към родителите си и където и да пътувахме, първата ми работа след настаняването в хотела, беше да го свържа с майка му. Никога не пропускаше да я зарадва с подарък — както нея, така и баща си.

По този повод си спомням едно пътуване с известната наша певица К.Т. Имахме концерти в град Кнежа. Взехме въпросната дама от дома й сутринта, след което потеглихме. По пътя към град Кнежа спряхме на едно пазарче, където на Парцалев му подариха един голям хубав пъпеш и фъстъци в пликче, които поставихме в жабката на колата.

След пристигането си в града, влязохме да обядваме в ресторанта на хотела. Парцалев си поръча неизменното уиски, а след това — чушкабюрек. Известната наша певица обаче ни събра очите с многото ястия, които си поръча и изяде почти мълниеносно. Първо четири вида салати, а след това си поръча и няколко специалитета. Тя изгълта набързо още мляко с ориз и кремкарамел за десерт.

Парцалев и аз се спогледахме, а той ококори очи към мене. Когато се прибирахме по стаите, се спря и шепнешком ме попита:

— Илия, какво беше това чудо? Повдигнах рамене и нищо не отговорих. Историята с похапването не спря дотук. Някъде в ранния следобед същото момиче започна да разнася из фоайето на хотела една баница, която майка й беше приготвила. След като я изяде, я видяхме в барчето на хотела да яде сандвич със шунка.

Какво беше учудването на Парцалев следващия ден, когато слезна от хотела, влезе в колата и потърси в жабката пакетчето с фъстъци. След като не го намери начумерено ме попита:

— Илия, тук бях поставил пакетче с фъстъци. Къде е? Няма го.

Погледнах го учудено и в момента, когато трябваше да кажа, че не съм вземал нищо, се чу гласът на певицата:

— Бате Жоро, аз го изядох. Като спрем някъде ще ти купя друго пакетче фъстъци.

Парцалев се намръщи, но от етичност нищо не отговори.