Илия Ангелов - Тъжният клоун

Да се върнем към началото. В гримьорната обясних на Парцалев, че правя илюзионен спектакъл и че бих искал да се включи и той като хуморист. Имах усещането, че макар да ме слуша внимателно, моите думи минаваха покрай него. Той отвори едно малко тефтерче, което извади от вътрешния си джоб и започна да го преглежда внимателно. Настъпи тишина. Успях отстрани да видя, че много дати напред бяха изписани с едър и хубав почерк, а някои бяха и подчертани. Парцалев затвори тефтерчето и го постави обратно в джоба си. Смукна бавно от цигарата, която междувременно бе запалил и ми каза със свойствения си глас:

— Аз обичам илюзионистите, но нали виждаш (а той не ми показа нищо) колко много съм зает. Имам доста представления в театъра, а и други ангажименти. Ще се видим допълнително и ще уточним нещата.

Васко, който следеше кога трябва да се появи Парцалев на сцената, влезе в гримьорната и му каза, че идва неговия ред.

— Е, добре — отсече Парцалев, — Илия, разбрахме се.

Той се изправи бавно, застана пред огледалото, оправи косата си, изпъна си сакото, замахна с ръка, първо с дясната, а после с лявата, от която се видя масивна златна гривнасинджир. Погледна часовника си, обърна се, усмихна ми се и излезе бързо.

Сбогувах се и с Васил. И отново влезнах да гледам спектакъла с Парцалев. Този човек умееше да омайва публиката и да я предразполага към себе си така, както никой друг актьор. Нямаше нищо излишно в движенията и поведението му. Той търпеливо изчакваше смеха на хората да затихне и чак тогава продължаваше репликата си. Не търсеше други ефекти, както много други актьори, за да накарат публиката да се смее по-силно.

От неговото участие тогава не ми хареса скеча му „Бах и фуга“. По-късно с притеснение му казах мнението си. Парцалев ме послуша и го смени. Беше силно критичен към себе си. След време разбрах, че сценариите, които Парцалев получаваше от наши автори, той коригираше така че да подсили вица, но запазваше свежестта на идеята, а когато вмъкваше свои думи като реплики, го правеше с усет. Имаше феноменална памет, която му помагаше да научава странно бързо ролите си. Той се гордееше с това си качество.

Не се стърпях и след няколко дни по време на антракта отново се отбих в гримьорната на Парцалев. Заварих същата атмосфера: кръстословица, двете кутии с цигари и Васко. Преди да излезе за изпълнението си, този път Парцалев ми рече:

— Илия, ела долу в барчето след представлението да си поговорим.

В барчето видях Парцалев, седнал на една масичка с Васко и още двама млади циркови артисти. Щом ме видя, Васко ми махна с ръка и аз се присъединих ч към компанията. Парцалев бе в много добро настроение и ме попита какво ще пийна. Аз се съгласих за една малка водка, тъй като бях с колата. Още тогава ми направи впечатление, че Парцалев пие само уиски, като си допълва чашата с обикновена вода. В момента разговора се въртеше около цирка и най-вече за преживяванията на двамата артисти, завърнали се от Италия. Аз, естествено, само слушах и мълчах. Мина време докато Парцалев ме представи, че съм илюзионист и толкова. Беше около един часа след полунощ, когато останахме тримата: Парцалев, Васко и аз.

— И така, Илия, ти какво ми предлагаш за моето участие в илюзионната ти програма? Какъв ще бъде моят хонорар?

Аз се бях подготвил много добре и знаех, че ще стигнем до този момент и му отговорих не много бързо.

— 100 лева чисти пари на участие.

Настъпи тишина. Парцалев отпи от чашата и рече:

— Само по едно представление ли на ден?

— Не. Ще имаме най-малко две. Парцалев отново се замисли:

— Васко трябва да бъде с мен, нещо като озвучител или помощникрежисьор. Трябва и той да получава по 25 лева на участие.

— Няма проблеми, — отговорих аз, защото имаше възможност за такъв хонорар от „Концертна дирекция“.

— Запиши си домашния ми телефон — ми каза Парцалев — и ще ми се обадиш след 15 дни. Тогава ще ти кажа откога започваме да работим заедно.

След този разговор аз напуснах барчето с надежда и оставих Парцалев и Васко заедно.

През тези дни, докато чаках, реших да не си губя времето и да подобря моя илюзионен спектакъл. До тогава играех фокусите си на фон на музика на запис. Успях да се свържа с четирима много добри музиканти, професионални оркестранти, които привлякох да работят с мен. Това бяха Краси — соло-китарист, Васко — Ампека — баскитара, Пейо Пеев — барабанист, сега ръководител на състава „Спринт“. Тогава тези талантливи момчета се организираха около Камен Драндийски, който свиреше на йоника и синтезатор и го направих водач на групата. Нарекох състава „Звезди“ — име, което първоначално стресна музикантите. Промяната се отрази много добре на спектакъла (убедих се по-късно), а оттам и на приходите. С оркестър „Звезди“ и Георги Парцалев започнах да натрупвам опит и като импресарио, въпреки че тази дейност тогава просто не съществуваше.