Айзък Азимов - Стоманените пещери

Ендърби се сви:

— Аз не съм…

— Не — каза Бейли. — Ти не си убил Данийл. Той е тук, но през цялото време, докато беше при нас в Града, ти не можа да го погледнеш в лицето или да се обърнеш към него по име. Погледни го сега, комисарю!

Ендърби не можа да го погледне. Покри очи с разтрепераните си ръце.

Разтрепераните ръце на Бейли едва не изпуснаха предавателя. Беше открил доказателството.

В центъра на изображението сега стоеше главната врата към куполата на доктор Сартън. Вратата беше отворена: беше плъзната в нишата си в стената по лъскавите метални улеи. Там някъде, долу. Там! Там!

Блясъкът не можеше да се сбърка с друго.

— Ще ти кажа какво се е случило — продължи Бейли. — Бил си на прага, когато си изпуснал очилата си. Сигурно си се чувствувал нервен, а аз съм те виждал в такова състояние. Сваляш си очилата, за да ги избършеш. И тогава си направил така. Но ръцете ти са треперели и си ги изпуснал, може и да си ги настъпил. Както и да е — очилата ти са се счупили, а тъкмо тогава на вратата се е появила фигура, която ти е заприличала на Р. Данийл. Стрелял си, събрал си парченцата от очилата и си побягнал. Тялото са открили те, а не ти, и когато са те намерили, разбрал си, че си убил не Данийл, а ранобудния доктор Сартън. За свое голямо нещастие ученият направил робота по свое подобие, а без очила в такъв напрегнат миг ти не си успял да ги различиш. А ако ти трябва неопровержимо доказателство, ето го!

Изображението на екрана се залюля и Бейли внимателно опря предавателя на бюрото, като продължаваше здраво да го стиска с ръка. Лицето на комисаря Ендърби бе изкривено от ужас, а на Бейли — от напрежение. Р. Данийл сякаш бе безразличен. Бейли посочи с пръст:

— Какво, според теб, Данийл, блести в улеите на вратата?

— Две парченца стъкло — хладно каза роботът. — Те не ни говореха нищо.

— Но сега ви говорят. Те са част от изпъкнали лещи. Измерете оптическите им характеристики и ги сравнете с тези на очилата, които носи сега Ендърби. Не ги чупи, комисарю!

Той се спусна към Ендърби и измъкна очилата от ръцете му. Подаде ги задъхан на Р. Данийл.

— Според мене това е достатъчно доказателство, че е бил в куполата по-рано, отколкото сте си мислили.

Р. Данийл каза:

— Аз съм напълно убеден. Сега виждам, че съм тръгнал в съвсем погрешна посока, заблуден от цереброанализата на комисаря. Поздравявам те, колега Илия!

Часовникът на Бейли показваше 24:00. Започваше нов ден.

Комисарят бавно захлупи глава на ръцете си. Думите му бяха като приглушени стенания.

— Това беше грешка, грешка! Никога не съм имал намерение да го убивам.

Той неусетно се свлече от стола и остана да лежи сгърчен на пода. Р. Данийл скочи към него.

— Ти го нарани, Илия. Това е много лошо.

— Не е мъртъв, нали?

— Не. Но е в безсъзнание.

— Ще се свести. Предполагам, че му дойде твърде много. Не можех да не го направя, Данийл, не можех. Нямах доказателство, което да издържи в един съд, а само предположения. Трябваше да го притискам, да го притискам и да му го съобщавам малко по малко с надеждата, че няма да издържи. И сполучих, Данийл. Чу го, че си призна, нали?

— Да.

— Е, аз ти бях обещал, че това ще бъде от полза за Вселенския проект, затова… Почакай, той идва на себе си.

Комисарят простена. Клепачите му затрепкаха и отвори очи. Загледа безмълвно двамата. Бейли каза:

— Комисарю, чуваш ли ме?

Комисарят едва доловимо кимна.

— Добре. Виж какво, вселенците имат повече грижи от това да те съдят. Ако им окажеш съдействие…

— Как? Как? — В очите на комисаря проблесна искрица надежда.

— Ти сигурно си голяма клечка в организацията на нюйоркските средновековници, може би дори и в планетен мащаб. Ще ги насочиш към колонизация на Вселената. Ясна ти е линията на убеждаването, нали? Можем да се върнем към почвата, да — но на други планети.

— Не разбирам — измънка комисарят.

— Това е целта на вселенците. И, господ да ми е на помощ, това е вече и моята цел след един кратък разговор, който имах с доктор Фастълф. Те искат това повече от всичко друго. Всеки път, когато идват и остават на Земята, те рискуват живота си заради тази цел. Ако убийството на доктор Сартън ще направи възможно да обърнеш средновековниците към мисълта да се възобнови колонизирането на Галактиката, вселенците вероятно ще го приемат за жертва, която си е струвала. Сега разбра ли?

Р. Данийл каза:

— Илия е съвсем прав. Помогнете ни, комисарю, и ние ще забравим миналото. Говоря това от името на доктор Фастълф и на всичките ни поддръжници. Естествено, ако сега се съгласите да ни помогнете, а после ни измените, веднага ще извадим доказателствата за вината ви, които винаги ще бъдат на разположение. Надявам се, че и това разбирате. Мъчно ми е, че трябва да ви го напомня.