Айзък Азимов - Голото слънце

— С други думи роботите са унищожили уликите — подхвърли раздразнено Бейли. После добави: — По видеофона ли казахте? Не го ли е видял?

— Велики Космосе! — възкликна Груър. — Каква мрачна мисъл! Разбира се, че по видеофона, във всички възможни положения и в едър план, уверявам ви. При известни обстоятелства лекарите са принудени да виждат пациентите си, но не разбирам защо трябва да виждат трупове. Медицината е мръсна работа, но дори и лекарите не прехвърлят известна граница.

— Ето какво имам предвид. Лекарят съобщи ли нещо за раната, която е причинила смъртта на доктор Делмар?

— Разбирам накъде клоните. Смятате, че раната може да е била твърде тежка, за да бъде нанесена от жена.

— Жената е по-слаба от мъжа, сър. А госпожа Делмар е дребна жена.

— Но изглежда силна, инспекторе. При наличието на подходящо оръжие гравитацията и опорната точка биха свършили по-голямата част от работата. Дори и без тях една обезумяла жена може да извърши невероятни неща.

Бейли сви рамене.

— Вие говорите за оръжие? Къде е то?

Груър се размърда. Той протегна ръка към някаква празна чаша, в зрителното поле се появи робот и я напълни с безцветна течност, която би могла да бъде и вода.

Груър вдигна пълната чаша веднага, после я остави, сякаш се бе отказал да пие. Каза:

— Както е отбелязано в доклада, не успяхме да го открием.

— Зная какво пише в доклада. Искам да си изясня няколко неща. Претърсвахте ли за оръжието?

— Навсякъде.

— Вие лично ли?

— Роботите, но под моя непрекъснат надзор. Не успяхме да открием нищо, което да прилича на оръжие.

— Това прави обвинението срещу госпожа Делмар неубедително, нали?

— Така е — отвърна спокойно Груър. — Това е едно от нещата, които не разбираме. Това е една от причините да не предприемем нищо срещу госпожа Делмар. Това е една от причините да ви кажа, че виновната също не би могла да извърши престъплението. Трябваше да добавя, че така изглежда само на пръв поглед.

— Защо мислите така?

— Навярно се е отървала от оръжието по някакъв начин. Не сме достатъчно находчиви, за да го открием.

Бейли попита кисело:

— Обмислихте ли всички възможности?

— Струва ми се, да.

— Наистина ли? Да видим. С някакво оръжие е бил разбит човешки череп и то не е намерено на местопрестъплението. Единствената възможност е да е било изнесено. Рикейн Делмар не е могъл да го изнесе. Той е бил мъртъв. Могла ли е Гладиа Делмар да го изнесе?

— Сигурно — подметна Груър.

— Как? Когато са се появили роботите, тя е била на пода в безсъзнание. Може да е симулирала, но във всеки случай е била там. Колко време е минало до появяването на първия робот?

— Зависи кога точно е било извършено убийството, а това не ни е известно — смутено отвърна Груър.

— Аз прочетох доклада, сър. Един от роботите съобщил, че е дочул шум и вик, който според него бил на доктор Делмар. Както изглежда, той е бил най-близо. Сигналът за повикване светнал пет минути по-късно. На робота му е необходимо по-малко от минута да стигне до мястото. — Бейли си спомни случаите, когато бе наблюдавал скорострелното появяване на роботи. — За пет минути, дори за десет, на какво разстояние би могла госпожа Делмар да отнесе оръжието и да се върне навреме, за да симулира припадък?

— Тя е могла да го унищожи в анихилатора.

— Според доклада анихилаторът е бил изследван и остатъчната активност на гама-лъчите е била съвсем слаба. Нищо обемисто не е било унищожавано в него в продължение на двайсет и четири часа.

— Знам — отвърна Груър. — Само ви казвам какво е могло да стане.

— Съгласен съм — рече Бейли, — но възможно е да има много просто обяснение. Предполагам, че роботите от домакинството на Делмарови са били проверени и разпитани.

— О, да.

— И всички ли бяха в добро състояние?

— Да.

— Възможно ли е някой от тях да е отнесъл оръжието, без да съзнава, че това е оръжие?

— Нито един от тях не е изнасял нищо от мястото на престъплението. Нито пък е докосвал нещо, ако трябва да бъдем точни.

— Не е вярно. Те все пак са отнесли тялото и са го приготвили за кремация.

— Е, да, разбира се, но това не влиза в сметката. То е тяхно задължение.

— Йосафате! — измърмори Бейли. С мъка запази спокойствие. Каза: — Да допуснем, че още някой е бил там.

— Невъзможно! — възкликна Груър. — Как би могъл някой да се натрапи на доктор Делмар?

— Да допуснем! — извика Бейли. — На роботите никога не би им хрумнало, че може да се е появил натрапник. Не вярвам някой от тях да е претърсвал района около къщата веднага след престъплението. В доклада не се споменава такова нещо.