Айзък Азимов - Падането на нощта

Теримън потръпна от гледката:

— Знаете ли, бих дал десет кредита за прилична доза бяла светлина само за една секунда. Де да бяха на небето Гама и Делта.

— Какви са вашите въпроси? — запита Ътън. — Моля да не забравяте, че времето ни е ограничено. След малко повече от час и петнайсет минути се качваме на горния етаж и после няма да има време за приказки.

— Ами добре, моля — Теримън се облегна и скръсти ръце на гърдите си. — Вие тук всичките изглеждате така сериозно запалени по „предстоящото събитие“, че започвам да Ви вярвам. Имате ли нещо против да ми обясните за какво е всичко това?

— Да не искате да ми кажете — избухна Ътън, — седейки ей така тук, че сипете по наш адрес подигравки вече толкова време и дори не сте разбрали какво се опитваме да Ви втълпим?

— Не съм чак толкова зле, сър — усмихна се добродушно журналистът. — Схванах основната идея: Вие твърдите, че след няколко часа целият свят ще потъне в мрак и, че цялото човечество ще полудее. Онова, което искам да чуя, е научното обяснение на процеса.

— Не, ти не искаш да го знаеш. Не искаш да го знаеш — намеси се Шийрън. — Ако питаш Ътън, да речем, че изобщо е в настроение да ти отговори, той ще ти извади сума ти книжа с цифри и томове с таблици. От тая бъркотия няма да проумееш нищо. А ако питаш мен, аз мога да ти представя случая простичко, с няколко думи.

— Добре. Питам теб.

— Тогава първо бих искал да пийна нещо — Шийрън потри ръце и погледна Ътън.

— Вода? — изсумтя старецът.

— Не се прави на глупак!

— Ти не се прави на глупак. Никакъв алкохол днес. Колко му е да напиеш хората ми. Не мога да позволя да ги изкушаваш.

Психологът изръмжа недоволно. После се обърна към Теримън, впи острия си поглед в него и заговори:

— Ти знаеш, разбира се, че историята на цивилизацията на Лагош има цикличен характер… подчертавам „цикличен“!

— Зная, че така е според сегашната археологическа теория — отговори предпазливо Теримън. — Приема ли се това за факт?

— Напълно. През този век теорията бе като цяло потвърдена. Този цикличен характер е… или по-скоро беше… една от най-големите загадки. Ние имаме данни за редица цивилизации, девет от тях са безспорни, а изследванията сочат, че съществуват и други. Всички те са достигали в развитието до нашите висоти, но всички без изключение са били разрушавани от пожари в най-високата точка на своята култура.

Никой не може да каже защо е ставало така. Всички центрове на културата са били унищожавани от пожарите напълно, без да остане и следа от причините.

— При тях не е ли имало каменен век като при нас? — Теримън слушаше внимателно.

— Вероятно е имало, но досега на практика за него не се знае нищо, с изключение на това, че хората от тази ера са били малко по-интелигентни от човекоподобните маймуни. Така че не си струва да го имаме предвид.

— Разбирам. Продължавайте!

— Има разни обяснения за тези повтарящи се катастрофи, всичките малко или повече са от рода на фантастиката. Едни твърдят, че причината е в периодични огнени дъждове; според други тя е в прекалената близост на Лагош с някое слънце; някои пък разтягат още по-големи дивотии. Но има една теория, много по-различна от останалите, която преминава от един век в друг.

— Зная. Имаш предвид онзи мит за „Звездите“ от Култистката Книга на откровенията .

— Точно така — остана доволен Шийрън. — Култистите казват, че на всеки две хиляди и петдесет години Лагош навлиза в голяма кухина, затова всичките слънца изчезват и настъпва пълен мрак над целия свят ! И тогава, според тях, се появяват така наречените Звезди, които лишават хората от душите им и ги оставят без разум, като зверове, за да разрушат после самите те собствената си цивилизация. Разбира се, те смесват всичко това с много религиозно-мистични представи, но основната идея е тази.

Шийрън замълча за малко и си пое дълбоко дъх:

— И сега стигаме до Теорията за Универсалната Гравитация.

Психологът наблегна на първите букви от термина, които отекнаха в стаята, за да стане ясно, че за него те дори звучат като главни букви… В този миг Ътън се извърна от прозореца, изсумтя шумно и напусна с тежки, бързи стъпки стаята.

Двамата го проследиха с поглед, а Теримън запита:

— Какво има?

— Нищо особено — отговори спокойно психологът. Двама от хората ни трябваше да дойдат още преди няколко часа, но никакви ги няма. Той е като с вързани ръце, защото всички специалисти, с изключение на най-необходимите хора, са в Скривалището.