Айзък Азимов - Устройството на ума

— Разбирам.

— Не бе много приятно изживяване, не много. След като се запознах с Вандевантер, останах изненадана, като установих колко по-приятни бяха неговите целувки от целувките на младежа преди години. Естествено, стремях се да изживея отново тази наслада. По време на връзката ми с Вандевантер периодично, но изцяло от изследователски подбуди, аз съм целувала и други мъже, само и само да се уверя, че никой, ама никой не може да се сравнява с моя любим. Уверявам те, чичо Джордж, че провеждайки този мой научен експеримент, аз им позволявах да ме целуват по всякакви познати и непознати начини, да ме галят, стискат, да пускат ръце и какви ли не други ласки, но никой никога не можа да надмине Вандевантер. И въпреки това той твърди, че не съм му била вярна.

— Колко нелепо! — казах аз. — Дете мое, с теб са постъпили несправедливо.

Целунах я три-четири пъти и попитах:

— Не може и сравнение да става с целувките на Вандевантер, нали?

— Я да видя! — Тя ме целуна още четири-пет пъти с голямо умение и плам. — Определено не си като него — заключи Минерва категорично.

— Ще отида да си поприказвам с него — рекох аз.

Още същата вечер го посетих в апартамента му. Той седеше унило в дневната и зареждаше и изпразваше пистолета си.

— Несъмнено обмисляш самоубийството си — предположих аз.

— Нищо подобно — отвърна ми той със сух смях. — Каква причина имам да се самоубивам? Загубата на една нищожна повлекана? На една лъжкиня? С нея е свършено завинаги, повярвай ми.

— Не си прав. Минерва ти е била винаги вярна. Ръцете, устните и тялото й никога не са установявали контакт с ръцете, устните и тялото на някой друг мъж освен теб.

— Знам, че това не е вярно — рече Вандевантер.

— Казвам ти, че е така — настоявах аз. — Поговорих си с каещата се девойка надълго и широко и тя разкри най-съкровените тайни от живота си. Веднъж пратила въздушна целувка на един младеж. По онова време тя била на пет годинки, а той — на шест. Оттогава насам тя непрекъснато се измъчва и страда от този момент на луда страст. Никога повече подобна непочтителна сцена не се е повтаряла, а ти точно нея си усетил.

— Истината ли казваш, чичо Джордж?

— Гледай ме с твоя проницателен и безпогрешно различаващ лъжата поглед и аз ще повторя същото, което току-що ти съобщих. Ще ми кажеш после дали казвам истината.

Аз повторих версията си, а той недоумяваше.

— Ти наистина казваш чистата истина, чичо Джордж. Мислиш ли, че Минерва ще ми прости някога?

— Естествено! — уверих го аз. — Смири се пред нея и продължавай да преследваш безжалостно утайката на престъпния свят във всеки магазин за спиртни напитки, общински служби и из коридорите на Градския съвет, но никога, абсолютно никога не насочвай проницателния си поглед към жената, която обичаш. Идеалната любов е абсолютно доверие, а ти трябва да й имаш пълно доверие.

— Така и ще направя. Заклевам се! — извика той.

Оттогава насам той не измени на клетвата си. Сега е най-известният детектив в полицията и бе повишен в чин „детектив средна категория“, а канцеларията му е в мазето, точно до пералното помещение. Омъжи се за Минерва и сега си живеят идеално в мир.

Тя прекарва времето си, изпаднала в безкраен щастлив екстаз благодарение на целувките на Вандевантер. Понякога се случва да прекара нощта с някой обещаващ мъж, който й се струва подходящ обект за изследване, но резултатът винаги е един и същ: Вандевантер е най-добрият. Сега е майка на двама сина, единият от които има бегла прилика с Вандевантер. Това, вярвам, достатъчно опровергава твърдението ти, драги, че нашите усилия с Азазел винаги видят до нещастие.

— Все пак — подех аз, — ако приема историята ти за чиста монета, излиза, че ти си излъгал, когато си убеждавал Вандевантер, че Минерва никога не е докосвала друг мъж.

— Направих го, за да спася една невинна девица.

— Но как той не е усетил лъжата?

— Предполагам — каза Джордж, изтривайки остатъците от сирене по устните си, — че причината е в атмосферата на непристъпно достойнство, която излъчвам.

— Аз пък имам друга теория — не мирясвах. — Мисля си, че нито ти, нито кръвното ти налягаме, нито електропроводимостта на кожата ти, нито неуловимите ти хормонални реакции са в състояние все още да различават истината от лъжата. Нито пък който и да било друг, който трябва да се осланя на данните, извлечени от изучаването на твоята същност.

— Абсурдно! — отсече Джордж.