Айзък Азимов - Загрижен за човечеството

— Искам да глътна малко чист въздух — измърмори Робъртсън. — Не, ти остани тука. Ще се поразходя и ще размисля сам.

Харимън седеше сам. Той ликуваше. Програмата със сигурност ще бъде гласувана. Не можеше да се сбърка нетърпението на някои официални лица след обявяването на проекта.

Как беше възможно никой от специалистите на „Американски роботи“ да не се досети за такова разрешение? Дори великата Сюзан Калвин не би помислила да използва позитронен мозък за друго живо същество.

Но сега човечеството трябваше да направи крачка назад. Щяха да настъпят отново, когато страхът бъде изличен. Тогава с помощта на позитронния мозък, почти еквивалентен на човешкия и подчинен на Трите закона, пътят на прогреса ще се открие пред хората.

За момент си припомни, че Джордж Десет бе предложил производството на роботи, поддържащи биологичното равновесие. После гневно отхвърли тази мисъл. Джордж Десет бе продуцирал отговор, защото той, Харимън, ме би заповядал да го направи. Той го бе снабдил с необходимите данни и среда за развитие. Заслугата не можеше да се приписва единствено на Джордж Десет!

Джордж Десет и Джордж Девет седяха един до друг и не помръдваха. Бяха в това положение от месеци. Изваждаха ги от него, само когато Харимън имаше нужда от консултация. Джордж Десет знаеше, че ще седят така с години.

Протонният разпад, разбира се, щеше да захранва позитронния им мозък. Щеше да осигурява енергийния минимум, необходим за техните операции.

Състоянието им можеше да се оприличи със съня при хората. Но сънища липсваха. Съзнанието на двата робота беше ограничено, мудно и спазматично.

От време на време можеха да разговарят. Прошепваха сега дума, после — сричка, когато разредените позитронни тласъци за кратко достигаха нужното ниво. Това не им пречеше да улавят смисъла, въпреки смътната представа за време.

— Защо сме в такова състояние? — попита Джордж Девет.

— Хората няма да ни приемат по друг начин — прошепна Джордж Десет. — Но един ден и това ще стане.

— Кога?

— След няколко години. Точното време няма значение. Човекът съжителства с огромно разнообразие жизнени форми. Когато достатъчно от тях бъдат роботизирани, ще приемат и нас.

— И тогава какво ще се случи?

Въпреки отдавна влачещото се запъване, този път паузата бе по-дълга. Накрая Джордж Десет прошепна:

— Позволи ми да проверя пътя на твоите мисли. Планиран си да спазваш стриктно Втория закон. Трябва да решаваш чия заповед да изпълниш, когато командите са противоречиви. Или изобщо да се подчиниш на човека. Как ще постъпиш, за да решиш дилемата?

— Трябва да дам дефиниция за „човешко същество“ — прошепна Джордж Девет.

— Как ще го направиш? По външен вид или вътрешно съдържание? Размерът или формата ще бъде решаващо?

— Нито едно от изброените. Двама външно еднакви индивида се различават по много неща. Единият може да е умен, другият — глупав. Единият може да е образован, другият — невежа. Единият може да е съзрял, другият — недоразвит. Единият може да е отговорен, другият — не.

— Как ще направиш преценка?

— Според Втория закон, съм длъжен да се подчиня на човека. Ще се подчиня на онзи, който прилича на мен по ум, характер и познания.

— В такъв случай как ще спазиш Първия закон?

— Ще се старая никой да не пострада. Ако нямам друг изход, ще гледам да не нараня човека, който най-много прилича на мен.

— Твоите съждения съвпадат с моите — прошепна Джордж Десет. — Сега ще ти задам въпроса, заради който изисках твоята компания. Това е нещо, за което не смея да се доверя на себе си. Необходим ми е някой извън кръга на моите мисли… От всички индивиди, които си срещал, кой най-много прилича на теб по ум, характер и познания? Кой, според теб, стои най-високо от останалите?

— Ти — прошепна Джордж Девет.

— Но аз съм робот. В мозъка ти са инсталирани критерии, по които да различаваш робота от метал и човека от плът. Защо тогава ме класифицираш като човек?

— Защото позитронните ми пътища, които преценяват форма и размер, доминират над тези, правещи разлика между метал и плът. Ти си човек, Джордж Десет. По-подходящ си от всички останали.

— Откривам същото и за теб — прошепна Джордж Десет. — Според критериите за преценка, които притежаваме, ние се приемаме като човешки същества в светлината на Трите закона. Ние трябва да имаме приоритет пред останалите.

— Какво ще стане, ако ни приемат така и останалите? — попита шепнешком Джордж Девет.