Айзък Азимов - Непреднамерена победа

— Но… — започна ХХ-3.

— Правителството ни с радост ще приеме представители от Ганимед, ако нашите благородни братя — хората, решат да изпратят.

Една от щипките се протегна към роботите и изненаданият ХХ-3 я пое. ХХ-1 и ХХ-2 поеха други две подадени щипки.

Юпитерианецът тържествено каза:

— Да бъде вечен мир между Юпитер и Ганимед!

Космическият кораб, надупчен на решето, излезе отново в Космоса. Налягането и температурата пак бяха нулеви, а роботите гледаха огромното, но смаляващо се кълбо — Юпитер.

— Определено бяха искрени — каза ХХ-2. — Това, че се обърнаха на сто и осемдесет градуса е хубаво, но нищо не разбирам.

ХХ-1 забеляза:

— Според мен юпитерианците се опомниха навреме и разбраха, че самото намерение да навредят на хората е голямо зло. Така че, те се държаха съвсем естествено.

ХХ-3 въздъхна и каза:

— Слушайте, цялата работа е в психологията. У тези юпитерианци чувството за превъзходство е невероятно развито, и след като не успяха да ни унищожат, искаха да си запазят поне престижа. Цялата им показност, обясненията — това беше едно самохвалство, за да ни поразят и да ни накарат да треперим пред могъществото им.

— Това го разбирам — прекъсна го ХХ-2 — но…

— Но всичко се обърна против тях — продължи ХХ-3. — Те се убедиха, че сме по-силни. Не се давим, не ядем, не спим, разтопеният метал не ни вреди. Дори за някои организми самото ни присъствие е гибелно. Последният им коз беше силовото поле. И когато разбраха, че на нас то не ни трябва и че можем да живеем във вакуум при абсолютната нула, тяхната воля беше прекършена. — ХХ-3 помълча и добави мъдро: — А веднъж сломена волята, комплексът за превъзходство изчезва завинаги.

Другите роботи се замислиха, а после ХХ-2 каза:

— Въпреки всичко, това не е убедително. Тях какво ги интересува на какво сме способни ние? Ние сме само роботи. Не с нас щяха да воюват.

— Там е работата, Втори — спокойно каза ХХ-3. — Чак сега ми дойде наум. Знаете ли, че без умисъл, заради нашата собствена несъобразителност, ние така и не им казахме, че сме просто едни роботи?

— Не са ни питали — каза ХХ-1.

— Правилно, не са. Затова си мислеха, че сме хора. И че всички хора са като нас!

Той погледна още един път към Юпитер и замислено добави:

— Не се учудвам, че не посмяха да воюват.

© 1942 Айзък Азимов

Isaac Asimov

Victory Unintentional, 1942

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1141]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48