Айзък Азимов - Непреднамерена победа

— Мисля, че това е кислород — каза той.

— Разбира се, че е кислород — съгласи се ХХ-3. — Става нещо съвсем странно. Според мен кислородът е отровен за тези същества. Едно от тях загина.

Роботите замълчаха. ХХ-1, който се отличаваше със своята прямота и затова считаше, че трябва да хваща бика за рогата, продума:

— Възможно е тези странни същества да се опитват да ни унищожат, макар и с тези, меко казано, смешни методи.

ХХ-2, поразен от това предположение, отвърна:

— Знаеш ли, Първи, май си прав! Хората ни казаха, че юпитерианците искат да унищожат цялото човечество. А същества, толкова обезумели от злоба, че мислят само как да навредят на хората… — при тези думи гласът на ХХ-2 затрепери — та те могат да се опитат и нас да унищожат!

— Обидно е да имаш толкова непоносим характер — каза ХХ-1. — Бедните!

— Според мен, това е просто печално — съгласи се ХХ-2. — Да се връщаме на кораба, достатъчно се нагледахме.

Започнаха да чакат. Както каза ХХ-3, Юпитер е голяма планета и още дълго можеше да не намерят експерт по радиокода. Но за роботите търпението не беше проблем.

Хронометърът показваше, че на практика Юпитер три пъти се е завъртял около оста си, преди експертът да пристигне. Разбира се, нямаше нито изгреви, нито залези. Три хиляди мили плътна като течност атмосфера забулваше планетата в постоянна тъмнина. Никой не можеше да различи ден и нощ. Но видимата светлина не играеше никаква роля както за роботите, така и за юпитерианците — зрението им беше на съвсем друг принцип.

Юпитерианците продължаваха обсадата на кораба през всичките тези тридесет часа. Те водеха настъплението търпеливо, упорито и безжалостно. ХХ-1 отбеляза доста работи в паметта си, докато юпитерианците използваха все нови и нови оръжия. Роботите внимателно следяха и анализираха всичко.

Хората правеха здрави неща. Петнадесет години отидоха за конструирането на кораба и роботите. Цялата им същност се характеризираше с една дума — мощ. Беше просто безполезно да се опитваш да ги разрушиш.

— Струва ми се, че им пречи атмосферата — каза ХХ-3. — Не могат да използват атомен заряд, защото в тая гъста атмосфера рискуват сами да се подпалят.

— И взрив не могат да използуват — каза ХХ-2. — Това е добре. Нас няма да повредят, но ще ги раздруса здраво.

— За взривни вещества и дума не може да става. Без мигновено разширение на газовете взрив няма, а при това налягане те не могат да увеличат обема си.

— Много хубава атмосфера — промърмори ХХ-1. — На мен ми харесва.

Тези думи прозвучаха напълно естествено — та нали роботите от тази серия бяха създадени точно за такава атмосфера. По външен вид те изобщо не приличаха на хора. Бяха ниски, плоски и широки, центърът на тежестта се намираше на малко повече от тридесет сантиметра от повърхността. Имаха шест крака, къси и дебели, издържащи многотонно натоварване, когато притеглянето надвишава земното два-три пъти. За компенсация на излишната маса, реакциите им бяха много по-бързи от необходимите на Земята. Освен това бяха направени от берилиево-иридиево-бронзова сплав, неподдаваща се на никаква корозия. Против тази сплав бяха безполезни всички известни оръжия, освен атомен заряд над хиляда мегатона.

Докато чакаха специалиста по радиокода, роботите се опитваха макар и приблизително да опишат външността на юпитерианците. ХХ-1 отбеляза наличието на щипки, кръгова симетрия на торса и… толкова. ХХ-2 и ХХ-3 всячески се стараеха да му помогнат, но безрезултатно. Накрая ХХ-3 заяви:

— Не може да се опише нещо, без то да се сравни с друго. А подобни същества не съм виждал никога.

В това време юпитерианците престанаха да изпробват оръжията си. Роботите погледнаха навън. Група юпитерианци напредваше към кораба на някакви странни тласъци. Роботите излязоха. Групата спря на около три метра от тях. И двете страни мълчаха и не помръдваха.

Изведнъж се разнесе звънко цъкане и ХХ-1 радостно каза:

— Това е радиокод! Дошъл е експерт.

Наистина, усложнената морзова азбука, която жителите на Юпитер и хората на Ганимед за двадесет и пет години с общи усилия бяха превърнали в удивително гъвкаво средство за общуване, най-после бе употребена при по-близък контакт.

Юпитерианецът, който водеше преговорите, остана напред, а другите отстъпиха назад.

— Вие откъде сте? — попита той.

Като най-развит умствено, ХХ-3 заговори от името на групата роботи:

— От Ганимед, спътника на Юпитер.

— Какво ви трябва?