Айзък Азимов - Машината, която спечели войната

— И какво направи? — заинтересува се Хендерсън.

— И аз постъпих като теб, Джон. Нагласях нещата в съответствие с интуицията си и така машината спечели войната.

Суифт се отпусна на стола и опъна крака:

— Какви разкрития. Оказва се, че съм получавал преработена от човек интерпретация на преработени от човек данни, които да ми помагат при взимането на решения, така ли?

— Така се оказва — отвърна Яблонски.

— Тогава предполагам, че съм бил прав, като не се уповавах много на тези данни — каза Суифт.

— Не си ли? — Яблонски, въпреки казаното преди малко, изглеждаше обиден.

— Не. Мултивак може и да казва: „Удари тук, не там; направи това, а не онова; чакай, не действай.“ Но аз никога не можех да бъда сигурен, че това наистина го казва той. Никога не можех да съм абсолютно сигурен.

— Но крайните резултати винаги бяха ясни, сър — учуди се Яблонски.

— За тези, които не трябваше да взимат решения, може би, но не и за мен. Ужасът от отговорността при взимането на тези решения беше непоносим и дори Мултивак не беше достатъчно основание, за да се отърва от този товар. Важното е, че съм имал правото да се съмнявам. Нещо, което ми носи огромно облекчение.

Въвлечен в съзаклятничеството на взаимните признания, Яблонски заряза официалностите:

— Какво направи тогава ти, Ламар? Все пак ти взимаше решенията. Как?

— Е, вече май е време да се връщаме, но защо първо да не ви кажа? Аз използвах компютър, Макс, но по-стар от Мултивак, много по-стар.

Той бръкна в джоба си за цигари и извади един пакет, а заедно с него загреба и шепа монети. Стари монети от времето, когато недостига на метални суровини въвлече хората в кредитната система, а оттам и към компютърната система.

— Аз още се нуждая от тези неща — усмихна се Суифт смутено, — за да си представям парите. Един стар човек трудно загърбва навиците от младостта си.

Той захапа цигара и пусна монетите една по една обратно в джоба си. Последната монета я задържа, загледан в нея разсеяно:

— Мултивак не е първият компютър, приятели, нито най-известният, нито такъв компютър, който може да вдигне тежестта за едно решение от плещите на ръководителя. Една машина наистина спечели войната, Джон. Поне едно много просто устройство за смятане го направи. Устройство, което използвах всеки път, щом се налагаше да взимам важно решение.

И със спокойна усмивка, която бе отправена към спомените му, Суифт подхвърли монетата във въздуха. Докато се въртеше, тя проблясваше във въздуха. Когато падна в протегнатата му длан, Суифт я стисна и я сложи върху лявата си ръка. Дясната все още стоеше отгоре и криеше монетата.

— Ези или тура, господа?

© 1961 Айзък Азимов

© 1999 Елена Кортел, превод от английски

Isaac Asimov

The Machine That Won the War, 1961

Източник: http://sfbg.us

Издание:

Айзък Азимов. Събрани разкази (том трети)

„Мириам Паблишинг“, София, 1999

ISBN: 954-951-364-5

Isaac Asimov. The Complete Stories. Volume 1, Volume 2

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1122]

Последна редакция: 2009-09-01 18:05:00