Айзък Азимов - Машината, която спечели войната

— Е, кажи ни — подхвърли Суифт. — Войната свърши и ние спечелихме.

— Да — потвърди Хендерсън и кимна. Не биваше да забравя това. Земята бе победила, значи всичко е било за добро. — Ами информацията стана безсмислена.

— Безсмислена ли? — учуди се Яблонски. — Буквално ли имаш предвид?

— Буквално, а вие какво очаквахте? Вашият проблем се състои в това, че не бяхте в нейната месомелачка. Вие никога не напускахте Мултивак, Макс, а вие, господин директор, никога не напускахте резиденцията, освен за редките официални посещения, когато виждахте това, което те искаха да видите.

— Аз знаех — отвърна Суифт, — както може би сте се досетили.

— Знаете ли — продължи Хендерсън — до каква степен информацията за нашите силови единици, за наличните ресурси, за тренирани бойни единици — всъщност за всичко важно — беше станала несигурна през втората половина на войната? Лидери, военни и цивилни представяха личната си гледна точка, като по този начин замазваха лошите новини и превъзнасяха добрите. Каквото и да правеха машините, хората, които ги програмираха и интерпретираха резултатите, трябваше да мислят за собствените си кожи и за конкуренцията, която да изпързалят. Нямаше начин това да бъде спряно. Аз опитах и се провалих.

— Разбира се — съгласи се Суифт спокойно, — разбира се, че си опитал.

Този път Яблонски реши, че ще си запали цигарата.

— И все пак предполагам — намеси се той в разговора, — че си давал на Мултивак информация. Не си ни казал нищо за несигурността в данните.

— Как можех да ви кажа? А дори и да го бях направил, как можехте вие да си позволите да ми повярвате? Всичките ни усилия бяха насочени към Мултивак. Той беше единственото велико оръжие на наша страна, защото денебианците нямаха нищо подобно. Какво друго запазваше вярата пред лицето на смъртта, освен убеждението, че Мултивак ще предрече и опише всеки денебиански ход, винаги ще ни направлява и ще предотврати провалянето на нашите действия. Велика Вселено, след като нашата наблюдателна база беше унищожена в хипер-пространството, ние вече нямахме сигурна информация за денебианците, която да дадем на Мултивак и не смеехме да оповестим това публично.

— Съвсем вярно е — съгласи се Суифт.

— Ами тогава — продължи Хендерсън, — ако ви бях казал, че информацията не е надеждна, какво бихте направили, освен да ме отстраните и да откажете да ми вярвате? Не можех да го допусна.

— И какво направи? — попита Яблонски.

— Войната вече е спечелена, затова ще ви кажа какво направих. Коригирах данните.

— Как? — попита Суифт.

— Интуиция, предполагам. Разбърквах ги докато не започваха да изглеждат както трябва. Отначало не смеех да го правя; променях по малко тук и там, за да поправя очевидно невъзможните факти. Когато видях, че небето не се срутва върху нас, станах по-смел. Към края вече почти не ми пукаше. Просто пишех нужната информация такава, както трябваше да е. Дори имах допълнителните данни на Мултивак, с помощта на една моя програмна схема. Създадох я специално за тази цел.

— Свободно избрани данни ли? — попита Яблонски.

— Съвсем не. Вкарах доста необходими факти.

Яблонски съвсем неочаквано се усмихна и тъмните му очи просветнаха:

— Три пъти ми беше докладвано, че някой без разрешение използва допълнителните данни, но не предприемах нищо. Ако имаше значение, щях да проследя рапорта и да те хвана, Джон. Щях да разбера какво правиш. Но, разбира се, нищо относно Мултивак не беше от особено значение в онези дни, така че на тебе ти се размина.

— Какво имаш предвид под „нищо не беше от особено значение“? — попита подозрително Хендерсън.

— Нищо не беше от значение. Предполагам, че ако го бях казал навремето, щях да ти спестя. Но ако ми беше казал това, което преди малко сподели, щеше да ми спестиш моята мъка. Какво те караше да мислиш, че Мултивак е в изправност, каквато и информация да му подавахме?

— Не е бил в изправност ли? — възкликна Суифт.

— Всъщност не. Не беше надежден. Преди всичко къде бяха техниците през последните години на войната? Ще ви кажа: те работеха с компютри на стотици места в Галактиката. Нямаше ги! Аз трябваше да се задоволя с хлапета, на които нямах доверие и с ветерани, които не разбираха новите технологии. Освен всичко друго смятате ли, че можех да се доверя на полупроводниковите елементи, които идваха от Криогения през последните години? За мен нямаше значение дали данните, с които работеше Мултивак, бяха верни или не; самите резултати не бяха надеждни. Това го знаех.